Самодивите в българската митология

Самодивите са описвани като изключително красиви и грациозни жени с дълги, златисти коси. Те носят бели или сияещи дрехи и често са изобразявани с венци от цветя.

Самодивите притежават магически сили, които им позволяват да контролират природните елементи. Те могат да лекуват болести, но също така и да причиняват вреда на тези, които не ги уважават. Според легендите, те могат да омагьосват хората с песните и танците си.

Вярва се, че предпочитат да живеят на отдалечени места, далеч от човешките селища. Те често обитават гори, планини, езера и реки, където могат да живеят необезпокоявани.

Легендите за самодивите са важна част от българското културно наследство. Те отразяват връзката на хората с природата и уважението към нейните сили.

Мистичните истории за самодивите привличат туристи и любители на фолклора в село Шишенци например, известно с мистични проявления. Много хора посещават региона, за да се потопят в магията на тези легенди и да усетят атмосферата на мистерията и чудото.

Разказите за самодивите и свързаните с тях обичаи помагат за съхранението на традициите и предаването им на бъдещите поколения. Те насърчават младите хора да се интересуват от своето културно наследство и да го пазят живо.

Легендите за самодивите са очарователен и мистичен аспект от българския фолклор. Те предлагат поглед към богатото културно наследство на региона и връзката на хората с природата и свръхестественото. Независимо дали вярвате в самодивите или не, тези истории продължават да вдъхновяват и очароват поколения след поколения.

„Jupiter Ascending“ или как киното преобърна идеята за „Аватар“

jupiter-movieНестихваща е кино вълната на екранизации на книги и комикси или древни легенди. От една страна това е чудесно, тъй като изчезнаха така популярните през 80-те и 90-те години на миналия век екшъни с плосък сценарии и продуцентите се насочиха към по-смислени сюжети. Надявайки се да направят спойка между филмовото изкуство и писателското творчество, да накарат повече хора да повишат културата или поне обогатят речника си четейки, американските и европейските филмови къщи залагат на най-хитовите заглавия. Не се съмняваме, че след време те ще се наричат класика.

Фантастиката също придоби много нови измерения. След „Аватар“, създаден по мотиви от древни шумерски легенди за сътворението на човечеството, новата продукция на Лана и Андю Уашовски (създателите на „Матрицата“ и „Облакът Атлас“) отново отправя поглед към извънземните култури и преобръща идеята за „Аватар“. Този път погледната от друг ъгъл.

Според шумерите човешката раса е създадена по изкуствен път на Земята, за да добива или произвежда необходимият за поддържане живота на Създателите материал. Когато материалът е добит, Създателите идват да го приберат. Според оригинала – това е злато. Според „Аватар“ – борбата е за неизвестен материал, а в новия филм, който само до два дни ще се излъчва в кината, човекът сам по себе си.  Интересна е връзката и представянето на Създателите. Те са господстваща раса, която кръстосва вселената.

Разликата е, че „Аватар“ представя част от шумерските легенди, за които пише и Закари Сичин в книгата си „12-тата планета“, докато „Пътят на Юпитер“ ( „Jupiter Ascending“) разкрива друга част. Така филмите изглеждат с различен сюжет, но само привидно, тъй като взимат различни части от една и съща легендата. Трябва много да пиша, за да разкажа дългата история, да обяснявам връзките и вярванията и това кой филм на какво е заложил. Ще е отегчително за четене и едва ли ще мога да го напиша в абсолютната му пълнота. Който се интересува – да отвори Интернет, да намери книгите и да гледа филмите. 🙂