Етикет: Книги

01юни 2017 by Lichnostno No Comments

Пърси Джаксън е новият Хари Потър

За Пърси Джаксън може и да не сте чували, но за Хари Потър със сигурност сте. Нали?

И вероятно се чудите какво е общото между тях, че ги обединявам в един текст. То е, че…

и двамата герои връщат децата към книгите!

Може би помните колко дебатиран беше въпросът „Ще изяде ли мишката книжката“ преди 10-15 години, когато историите за момчето магьосник Хари Потър започваха да набират популярност. Аз самата станах свидетел как неговите книги запалиха духа на четенето у моята племенница. Тя беше на 10 го., когато ? подарих „Хари Потър и философският камък“. Оттогава насетне прочете и седемте части, както и десетки други истории. Всеки път щом се видехме, разговаряхме за книгата, която племенницата ми чете в момента. И много рядко тя беше от задължителните заглавия за училище.

Ролята на Хари Потър за днешните 10-годишни, а защо не и 15-17-годишни деца се играе от Пърси Джаксън. Той е полубог, син на Посейдон и смъртна жена. Преживява невероятни приключения, има верни и интересни приятели и запознава читателите с гръцката митология по един невероятно забавен начин. Казвам ви го, защото макар да не съм в таргет групата не тези книжки, съм ги чела и много ми допадат.

За Пърси Джаксън до момента има само два филма, но книгите са милион пъти по-добри. А те са: общо 2 пенталогии за Пърси Джаксън и боговете на Олимп, 3 за египетската митология под заглавие „Хрониките на Кейн“ и 2 (+1 на път) за скандинавската митология с главен герой Магнус Чейс. Отделно авторът, Рик Риърдън, пише и по-малки книжки с истории и разкази, които не са в поредици, но също са обвързани с Пърси и неговите приятели.

Повярвайте ми, ако се чудите коя книга ще допадне на вашето дете/племеник/внук и т.н., купете му „Похитителят на мълнии“ – това е най-първата от света на Рик Риърдън. Ако има съвременен автор, който да покаже на децата красотата на книгите – това е той.

 

17апр. 2015 by Lichnostno No Comments

Следите ли книгите на определено издателство?

Това е днешният ми въпрос към вас: Следите ли книгите на определено издателство? Питам ви не поради друга причина, а от чиста доза любопитство и сега ще поясня защо…

Прави ми впечатление, че моите познати, когато си избират книга, отдават най-голямо значение на корицата, после на автора (ако им е познат), на част от поредица (ако има такава), след което четат анотацията на задната корица и така. Сякаш малцина са тези, които поглеждат към логото на издателството, камо ли да го запомнят и да направят асоциация с него. А всъщност това е важно!

booksУ нас има не малко издателства. Без значение колко е голямо всяко от тях, малко или много, има своя специфика и тематика, които следва. „Бард“ са известни открай време с поредицата „Велики майстори на фентъзи и фантастика“. „Хермес“ са публикували какви ли не романи през годините, а „Сиела“ наистина израснаха много и към момента издават почти всички, за което можете да се сетите. „Жанет 45“ са водещото издателство, стане ли дума за български автори, а „Софтпрес“ имат много богат каталог от заглавия. Стане ли дума за специализирани книги в сферата на икономиката и науката – препоръчвам ви „Изток-Запад“. „Рива“ пък са ще са ви изключително полезни, ако се интересувате от история и география…

Има и по-малки издателства, които също заслужават внимание. Говорим ли за фентъзи, обърнете внимание на MBG Books и Ибис. Харесвате ли пътеписи и разкази за реални пътувания и експедиции от чужди страни, то потърсете книгите на „Вакон“. „Атеа“ имат много любопитни заглавия в сферата на конспирациите, докато „Егмонт България“ са насочени основно към тинейджърите и техните интереси. А ако търсите детски книжки, ориентирайте се към „Златното пате“, „Посоки“, „Клевър Буукс“ и „Пан“.

Извинявам се на издателствата, които съм изпуснала, защото няма как да спомена всички. Освен това целта ми в момента е да накарам читателите да се замислят по въпроса. Издателите са много важни – те подбират заглавията, които са налични на българския пазар, те са „производителите“ на една книга, от тях можете да търсите отговорност при лош превод или некачествено издание. И пак са те, които заслужават похвала, ако са свършили работата си добре и вие сте доволни от книгата, която сте закупили. Интересувайте се от издателя! Да познавате него може да се окаже по-ценно, отколкото да познавате автора.

17мар. 2015 by Lichnostno No Comments

Буккросинг или невероятните места, където можеш да намериш приказките на Светльо Кантарджиев

coffee_booksЗнаете ли какво е буккросинг? Това, най- общо, е размяна на книги. Взимаш и в замяна оставяш своя. В София има няколко кафенета, в които освен да се наслаждаваш на напитката си, сам или в  приятелска компания, спокойно можеш да отидеш до близката лавица с книги и да си вземеш нещо за четене. Звучи много забавно и действително е.

Вчера се разхождахме с приятелка и за отмала седнахме в случайно кафе. Ще ме извините, но не си спомням името му. Докато тя намери старо издание на Евгени Онегин на Пушкин, аз просто се присегнах към рафта до мен и сграбчих наслуки детска книжка. Оказа се „Как леопардът стана на петна” на издателство Ню Медиа Груп, чиито изпълнителен директор е Светльо Кантарджиев. Отдавана знаех, че издават и приказки за деца, но не бях попадала досега.

Заинтригувана от заглавието, заразглеждах страниците и се зачетох в книгата на Ричард Кимплинг. Нямаше обаче как да я взема, защото не носех друга. Затова просто отидох до бара и се измолих да ми я запазят. Сервитьорката се нави и още същия следобед се върнах за изданието на Светльо Кантарджиев. На нейно място оставих една италианска фантастика, която и без това мъчно четях и така и не дочетох.

Буккросингът е социален феномен от  значима обществена полза. Книгата е много специфична вещ, която прочиташ веднъж и най-често оставяш след това. Така де, колко книги сте препрочели? Има книги, които желаеш да притежаваш и запазваш у дома, защото си се влюбил в историята или просто искаш да завещаеш на поколението си. Но има и такива, които не са ти допаднали и когато станат много на рафта има две възможности – да ги изхвърлиш или да ги дариш. Да изхвърлям книги не обичам. Не ми се струва редно. Да дарявам – нямам време. Не мога и да изкарам два кашона и да продавам пред дома си. Немислимо е! Но буккросингът дава възможност за замяна, защото това, което не ти е интересно на теб, може да се превърне в любимо за друг.

Никога не съм предполагала, че ще заменя книга за детска, но какво да направя като книгата от издателството на Светльо Кантарджиев ми грабна погледа и ми се стори нетипична, интересна и много хубаво илюстрирана. Точно типът, който искаш да притежаваш. А и не всеки ден научаваш как леопардът е станал на петна, нали? 😉

11дек. 2012 by Lichnostno No Comments

Книгите, съхранили детето в нас

detstvoВсички си спомняме за онези дни от нашето безгрижно детство, когато книгите с приказки ни завладяваха с приключенията си, с безграничността и многообразието на фантазията, с геройствата и рицарските подвизи. Пленяваха малките ни сърца с нови за нашата детска душа вълнения. Това, че споменът за приключенията на Пипи Дългото чорапче, Ян Бибиян и Пинокио все още ни вдъхновява и ни кара да мечтаем, означава само едно и то е, че все още пазим Детето в себе си. Пипи е събрала в себе си неща, за които всяко дете бленува, а именно волност, въображение, приятелство и сила, затова остава любимка на няколко поколения деца. Питър Пан е детето, което подобно на всеки от нас сега, не иска да порасне. Пинокио е олицетворение на метафората, че неволите облагородяват и ни даряват с човещина, защото той трябва да премине през безброй перипетии за да заслужи човешко сърце и душа. Приказката за Ян Бибиян, който се сдружи с дяволчето Фют, което замени главата му с глинена, а след смели приключения във вълшебното царство се спаси. Сега, малко над детската възраст се срещаме с хобити и елфи във „Властелинът на пръстените”. Тази книга ни потапя в един приказен свят на приключения и незабравими преживявани, на вечните идеи за борбата  между доброто и злото, за силата на любовта и приятелството, за величието и мъдростта, поднесени толкова реалистично, че завладяват съзнанието на малки и големи. Книгите от детството ни са бариерата, която пречи на действителността да ни погълне изцяло и да изгубим приказната страна наречена Фантазия. Кой родител не би искал да се върне към детските приказки и да ги сподели с детето си ?!