И на вас ли сериалът „Приятели“ ви е любим? Защото аз го обожавам. Гледала съм всеки сезон по няколко пъти и не вярвам скоро да ми омръзне. Знам детайлно историята на всеки един от четиримата приятели и съм се вълнувала заедно с тях при всеки успех или провал в живота им, пък бил и само на малкия екран.
Спомням си, че в един от епизодите Рейчъл, моята любимка и Чандлър бяха получили по погрешка лимонов пай. Общо взето действието се развиваше главно около сладкиша, а те толкова апетитно си го похапваха, в един момент дори и от пода, че моментално ми се прииска да го опитам.
Знаете какво става, когато много искате нещо, но не го получавате – искате го още по-силно. Такъв беше и случаят при мен. Аз ли нямах късмет или просто всичкият лимонов пай беше изчезнал от лицето на Земята. Не знам. Факт е обаче, че месеци по-късно аз все още си бях само с желанието.
На всички приятели бях разказала, че искам пая от „Приятели“ и всички го търсеха, за да ме зарадват, но без успех. Голямо мрънкане му ударих, признавам си. Сигурно доста бях досадила на приятелите си. Един следобед, съвсем ненадейно, на вратата ми позвъни мой приятел. Зарадвах се, че е решил да ме изненада, макар че не се бяхме разбирали да се виждаме.
Ами, той наистина ме изненада. Беше ми приготвил, забележете – сам- лимонов пай. Влизал в интернет, чел, гледал клипчета и го направил. Не беше като от сериала, беше много по-вкусен, защото беше приготвен с внимание и любов специално за мен.
Етикет: сериал
Изборите пред, които ни поставя съдбата
Новият сериал „Чернобил“ , които тотално счупи всички рекорди по рейтинг, отвя дори и „Игра на тронове“, ни припомня ужасяващия инцидент, които се случи преди десетилетия в Чернобил . Този филм отново ни пренесе на сцената на смразяващата и определено най-голямата катастрофа в нашата история.
Всъщност се оказва, че не знаем много неща относно случилото се. В резултат на аварията, живота на стотици хиляди души е унищожен. Не само, че има загинали при самия взрив, но и хиляди хора са загинали от ракови заболявания в следствие на радиациата и то само няколко години след катастрофата. Като се замисли човек, дори и да оцелееш не е особено съблазнително, да гледаш как близките ти вехнат ден след ден, не е перспектива. Най-голямата жертва, обаче са всъщност неродените, оказва се, че хиляди жени решават да прекъснат бременността си. Всъщност тези жени развиват болест, психическа, заради която те са убедени, че ще родят бебета с някакви увреждания от радиациата, въпреки, че лекарите отричат подобна информация. Много жени в цяла Европа прибягват към това. Въпреки, че количествата на радиация в много от еврпоейските страни са минимални, много жени правят аборти. Има разбира се и много жени, които въпреки всичко раждат децата си, но в много от случаите след няколко дни те умират, заради щетите от радиацията. Тази тема е наистина тъжна, но това е нещо, с което много майки и в днешно време могат да се сблъскат. Пред това да избереш дали да родиш дете с увреждане, или да прекъснеш бременността. Колко трябва да си смел, за да вземеш подобно решение? Според мен всъщност това са най-големите жертви на радиацията и катастрофата Чернобил. Който и от двата варианта да избереш, болката е еднакво силна и празнотата, която остава в душата, никога не може да бъде запълнена.
Приключвам тази тъжна тема, но има много неща, които всъщност не се казват и не само за Чернобил. Нека все пак отдадем нужната почит към жертвите във всичките им форми и да се осъзнаем, че всъщност ние хората създаваме тези оръжия.