Всички ние имаме приятели… Но какво е поведението ни спрямо тях и умеем ли ние самите да се държим приятелски?
В много страни на Запад да се оплакваш и да споделяш личните си преживявания не е много допустимо. Тогава за какво си говорят хората, ще се запитате. Ами като цяло хората разговарят за времето, за последния мач, за игри, за нещата, които обичат да вършат, правят си планове за пътувания, за вечери, за работата. Личните проблеми се оставят на терапевта, много модерна професия впрочем, или се таят дълбоко в себе си. Последното понякога може да доведе до много неприятни последици, от емоционална гледна точка, на дадения човек.
Тук обаче сме свикнали по друг начин. Ние имаме приятелите си, които се превръщат в наши изповедници, съветници, консултанти и дори сводници (но не в истинския смисъл на думата, а по-скоро като доверени помощници да извършим нещо). Затова и толкова ценим приятелството и за това толкова сложни са приятелските ни отношения. При някакво пропукване, при неправилен съвет, отсъствие или друго от страна на нашия довереник, ние веднага започваме да му се сърдим и да го обвиняваме.
Какво всъщност трябва да представлява приятелството? Приятелите са хората, които са до нас и ни указват подкрепа в трудни моменти и които се надяват на същото и от наша страна. Но приятелите понякога нямат възможност, но и не са длъжни, да са винаги насреща и при най-малкия повод. Те не са терапевти на 24-часово работно време, а си имат свой личен живот и свои многобройни проблеми. Те също търсят съвет, разбиране, взаимност.
От друга страна приятелите са хората, с които трябва да се забавляваме, да прекарваме добре времето си и да се разведряваме от делничните грижи. А какво правим ние? Дотолкова сме свикнали да се жалваме, че чак забравяме да споделяме радостните в живота ни. Замислете се колко често сте се хвалили на приятел и колко често сте го търсели на тревога. Сигурна съм, че тъжните поводи при които сте общували са доста повече от ведрите моменти, които сте споделяли.
