Всеки един от нас е рожба на комплексите (че кой жив и нормален човек не страда от тия недостатъци, съпътстващи неотлъчно нашия характер, те ни притесняват и доста пъти тормозят). А те могат да се породят и от поведението на околната среда. Във века на екологията, околната среда представляват и околните люде, а не само земята и горите. Чувството на неудволетворение, наречено от психолозите „фрустация” е едно емоционално състояние на човека, понякога излъган от своите очаквания. Налице е създадена пречка към изпълнение на силно желана цел, може да бъде резултат на собственото неумение да се пребориш с пречките, с високата летва, която са ти поставили. Но това може да бъде резултат и на поведение на околните, които ти пречат. Колко ли са тези, които не са били победени от „стечението на обстоятелствата” ? Затова ние трябва да уважаваме всеки един човек, който се стреми към нещо свое като амбиция, който се бори с изкуствено създадените пречки. Работата е там, че той понякога се уморява преди или непосредствено след финала, както е при дългите бягания. Рекордът е налице, но е настъпила сърдечна слабост. Затова не трябва да се пречи на който и да е човек да се развива и стреми към постигане на своя идеал. Щом може и щом иска нещо позволено. Все пак той е полезен със своите резултати. Но да се сложи край на комплексите е доста сложен и сериозен проблем, който се корени в нашето детство и да се разбере не е никак проста работа.
