Ако има Марс на планетата Земя, бих определила Китай като него. Имам предвид, че просто усещането е, че си на друга планета. Не съм ходила в Америка, но не мисля, че там разликата ще е чак толкова голяма. Ще ви разкажа съвсем накратко за моите впечатления от тази велика древна държава.
Пътуването. Пътят до Китай не е кратък и дори е истинско приключение. Аз тръгнах от Пловдив – 1 час и 30 мин. до София. От София до Москва 3 часа път. В Русия винаги има престой поне 4 часа, а от там до Пекин полетът е 9 часа и 30 минути. Когато стигнеш в Пекин, наистина не знаеш на кой свят се намираш. Приключението вече е факт. Аз лично имах привилегията да посетя Китай като турист, защото бях на гости на баща ми, който работи там. Затова нямах никакви грижи относно това къде ще спя какво ще ям и как ще се установя да живея. Единственото, което ми се наложи да направя е възможно най-бързо да се адаптирам с огромните разлики в този нов, огромен свят. А те не са малко, дори бих казала, че прилики няма.
Ще започна от въздуха. Първото впечатление, което имах от Китай беше мръсния въздух. Аз не можех да дишам, чудих се как изобщо ще издържа там. В провинцията, която е на 2 часа от Пекин – Шъ Джа Джуан, наистина не можеше да се диша. Ходехме с маски. Спяхме до пречиствателни машини за въздух. Никой човек, който не го е изпитал няма как да разбере, за какво му говоря.
Друго голямо предизвикателство беше храната. Имах чувството, че във всички ястия слагат една и съща подправка, която не допадаше на моя вкус. В магазините продаваха захаросани пилешки крачета и дори в Макдоналдс сладоледът беше от зелен фасул. Звучи откачено, нали?
Това, което най-много ми хареса в Китай, са хората. Толкова са смирени, усмихнати и щастливи. Няма значение дали ще кара най-скъпата кола или ще е продавач на някоя сергия от улицата. Те просто излъчват искрена радост и се отнасят страхотно. В най-голямата тълпа от хора, чувствах най-голямото спокойствие на света. Изобщо не ми липсваше българската враждебност.
А ти какво смяташ за Китай?
