Днес искам да Ви споделя за това погубващо света чувство – гневът .За мен един разгневен човек се е запътил към ерата на Чарлз Дарвин – връща се на назад към животното и всичко животинско в него. Това чувство блокира, даже парализира нашата мисъл. Когато човек остане без нея какво друго освен да бъде едно голямо доказателство за това, че е обезчовечен. Всеки един от нас в ежедневието се гневи за разни прости и излишни работи, за които после съжалява от позицията на времето. Какво всъщност е една разгневена студентка каквато съм аз? Напоследък много често се улавям ,че се гневя по време на сесия за много нередни неща – като злобата и завистта и сродни човешки „качества”. Човек който притежава тези „качества” означава, че са му свършили силите и способностите. Искам да споделя, че тия хора са тръгнали по един доста трънлив път и той ще бъде осеян с доза страх, колебание, неувереност и несигурност. Този път е обречен да бъде без изход. Съветвам Ви да не обръщате внимание на такива хора, да не се гневите. Нека ние, които обичаме хубавите моменти и доброто настроение не се поддаваме на гнева, каквито и да са причините за него. Тези причини не са адекватни. Това много лесно и бързо се установява като премине гневът и започваме да се убеждаваме, че е било напълно излишно. За напред трябва да се пазим от това емоционално премеждие, защото рискуваме много в себе си – не само загубеното време, но и нещо доста безспорно – фактическите последствия от този излишен гняв. Пожелавам да се владеем при всички обстоятелства, да не допускаме никога, за нищо на света да се разгневяваме.
You must be logged in to post a comment.