Започването на нова работа е свързано с много притеснения. В главата ни се въртят хиляди мисли относно новите началници, колектив и бъдещи задължения. Независимо с каква квалификация и подготовка постъпваме на новата позиция, всички погледи са насочени към нас и това ни създава допълнително напрежение. Ето няколко съвета, които ще ни помогнат да се приспособим към новата обстановка. През първите седмици не сме много натоварени, това ни позволява да проучим обстановката, като опознаваме и наблюдаваме колектива, както и работата която вършат. Опитайте се да помогнете и да се включвате в работата на колегите си, така те ще Ви приемат по бързо, а ще направите добро впечатление и на шефа си. Не чакайте да Ви възложат работа, проявете самоинициатива, дори да свършите нещо лесно и просто. Представителното облекло през първия месец е желателно, след това се съобразете с изискванията на самата работа.
Друга препоръка е да бъдете общителни – запознанството с много хора е изтощително, но все пак не отказвайте покани за кафе, обяд или студена бира след работа, защото те ще помогнат за по-бързото сприятеляване с колегите. От изключителна важност е да наблюдаваме фирмената култура – дали всички си тръгват точно в 17:30 ч. или остават до по-късно, носят ли си работа за вкъщи или работа се върши само в офиса. Спазването на тези съвети няма да ни осигури започване на новата работа без проблеми и неприятности, но ще ни помогне за по-бързото навлизане в работната атмосфера и в самия колектив.


Не само майките имат задължения и проблеми в наше време. Според мен бащите би трябвало да бъдат подложени също на задължения и от там идва същия стрес както и при майките. Но все пак въпреки гъвкавия семеен график, който се изготвя в днешно време ни позволява да смесваме домашните и служебните задължения. С навлезлите съвременни технологии, благодарение на които работата може да се извърши и в къщи, бащите все още играят по-скоро „поддържаща мъжка роля” при отглеждането на децата. Пиша това, защото имам приятелка която не смее да каже на своята половинка, че в този съвместен живот наречен венчален брак и той има задължения и отговорности към развитието и възпитанието на тяхните деца. За разлика от този баща много бащи се разкъсват между службата и дома и в крайна сметка не успяват да се справят адекватно и с двете задължения. Голямата дилема е – дали да работя допълнително, за да нося повече пари вкъщи или да помагам повече в отглеждането на детето. Бащите се страхуват, поне според мен че ако не прекарат повече време с детето си, то ще ги замени в съзнанието си с образа на някой друг любим човек – това за мен е доста фатално и пагубно за самото дете и неговите родители. Колко от нас са си казвали: бих искал да виждам баща си по-често, той все работи. Знам, че го прави заради нас, но предпочитам присъствието му пред всички материални облаги, които ни носи работата му.
Ето, че пролетта дойде и времето се затопли. Така зажадняла за хубаво, и слънчево време, едва дочаках да излезна на разходка сред природата с приятели. След дългата и тежка, студена зима чувството е толкова приятно, че все едно досега човек е бил вързан. Когато чуеш как птичките пеят своята песен и видиш хората излезли навън с децата си усещаш, че духа на настроението е приповдигнат. След обиколката из парка, аз се почувствах много отпочинала и заредена с енергия. Едва ли има човек, който не харасва топло време в съчетание с пеещи птички, разцъфнали дръвчета и прегърнати влюбени двойки. Разбира се и приятните мигове с приятелите ми бяха допълнителен положителен заряд за душата ми и повдигнаха тонуса на моя ден. Тази разходка за мен разкрива малка част от приятните мигове, които ни очакват през лятото. Сега с нетърпение очаквам да се затопли времето окончателно и да открием летния сезон. Лятото е пълно с енергия, с усмихнати хора и е времето в което се изживяват незабравими мигове, поне за мен. България е място, в което има много красиви места, на който когато стъпя ме карат да се чувствам горда и истински щастлива българка. Разбира се, няма да пропусна и морето тази година, смятам да си подаря едно вълнуващо преживяване, за което ще Ви разкажа понататък.

