Всички си спомняме за онези дни от нашето безгрижно детство, когато книгите с приказки ни завладяваха с приключенията си, с безграничността и многообразието на фантазията, с геройствата и рицарските подвизи. Пленяваха малките ни сърца с нови за нашата детска душа вълнения. Това, че споменът за приключенията на Пипи Дългото чорапче, Ян Бибиян и Пинокио все още ни вдъхновява и ни кара да мечтаем, означава само едно и то е, че все още пазим Детето в себе си. Пипи е събрала в себе си неща, за които всяко дете бленува, а именно волност, въображение, приятелство и сила, затова остава любимка на няколко поколения деца. Питър Пан е детето, което подобно на всеки от нас сега, не иска да порасне. Пинокио е олицетворение на метафората, че неволите облагородяват и ни даряват с човещина, защото той трябва да премине през безброй перипетии за да заслужи човешко сърце и душа. Приказката за Ян Бибиян, който се сдружи с дяволчето Фют, което замени главата му с глинена, а след смели приключения във вълшебното царство се спаси. Сега, малко над детската възраст се срещаме с хобити и елфи във „Властелинът на пръстените”. Тази книга ни потапя в един приказен свят на приключения и незабравими преживявани, на вечните идеи за борбата между доброто и злото, за силата на любовта и приятелството, за величието и мъдростта, поднесени толкова реалистично, че завладяват съзнанието на малки и големи. Книгите от детството ни са бариерата, която пречи на действителността да ни погълне изцяло и да изгубим приказната страна наречена Фантазия. Кой родител не би искал да се върне към детските приказки и да ги сподели с детето си ?!
