Днес искам да Ви споделя за това погубващо света чувство – гневът .За мен един разгневен човек се е запътил към ерата на Чарлз Дарвин – връща се на назад към животното и всичко животинско в него. Това чувство блокира, даже парализира нашата мисъл. Когато човек остане без нея какво друго освен да бъде едно голямо доказателство за това, че е обезчовечен. Всеки един от нас в ежедневието се гневи за разни прости и излишни работи, за които после съжалява от позицията на времето. Какво всъщност е една разгневена студентка каквато съм аз? Напоследък много често се улавям ,че се гневя по време на сесия за много нередни неща – като злобата и завистта и сродни човешки „качества”. Човек който притежава тези „качества” означава, че са му свършили силите и способностите. Искам да споделя, че тия хора са тръгнали по един доста трънлив път и той ще бъде осеян с доза страх, колебание, неувереност и несигурност. Този път е обречен да бъде без изход. Съветвам Ви да не обръщате внимание на такива хора, да не се гневите. Нека ние, които обичаме хубавите моменти и доброто настроение не се поддаваме на гнева, каквито и да са причините за него. Тези причини не са адекватни. Това много лесно и бързо се установява като премине гневът и започваме да се убеждаваме, че е било напълно излишно. За напред трябва да се пазим от това емоционално премеждие, защото рискуваме много в себе си – не само загубеното време, но и нещо доста безспорно – фактическите последствия от този излишен гняв. Пожелавам да се владеем при всички обстоятелства, да не допускаме никога, за нищо на света да се разгневяваме.
