Това е цитат на един мой приятел, който ме накара силно да се замисля. След известен размисъл, на който и вие ще станете свидетели след малко, приемам мисълта за напълно вярна.
Защо трябва да разкриваш какъв си всъщност пред всеки? Хората идват и си отиват. Понякога остават в живота ти за по-дълго, друг път не. Ти трябва да пазиш онази специална страна, която те прави такъв, какъвто си, само за хората, които истински ги е грижа за теб.
Понякога дори и най-близките ти приятели не те познават достатъчно добре. Може би се страхуваш да им покажеш кой точно си, защото те е страх, че ще ги отблъснеш. А може би си избрал да скриеш някой неща, защото им нямаш пълно доверие. И все пак трябва да има някой, на който може да се довериш напълно, но този някой все още не се е появил.
Трябва да се заобиколиш с хора, покрай които може да си себе си – такива, на които да разчиташ за всичко; такива, които ще те разберат; такива, пред които истинското ти Аз само ще иска да се покаже. Това никак няма да е лесно. Но винаги е по-добре са имаш един верен приятел, отколкото стотици некачествени.
Не знам доколко добре успях да обясня ситуацията, постарах се да събера мислите си в смислен текст. Дано не се е получило объркано. Аз си го разбирам 🙂
