Всички си спомняме за онези дни от нашето безгрижно детство, когато книгите с приказки ни завладяваха с приключенията си, с безграничността и многообразието на фантазията, с геройствата и рицарските подвизи. Пленяваха малките ни сърца с нови за нашата детска душа вълнения. Това, че споменът за приключенията на Пипи Дългото чорапче, Ян Бибиян и Пинокио все още ни вдъхновява и ни кара да мечтаем, означава само едно и то е, че все още пазим Детето в себе си. Пипи е събрала в себе си неща, за които всяко дете бленува, а именно волност, въображение, приятелство и сила, затова остава любимка на няколко поколения деца. Питър Пан е детето, което подобно на всеки от нас сега, не иска да порасне. Пинокио е олицетворение на метафората, че неволите облагородяват и ни даряват с човещина, защото той трябва да премине през безброй перипетии за да заслужи човешко сърце и душа. Приказката за Ян Бибиян, който се сдружи с дяволчето Фют, което замени главата му с глинена, а след смели приключения във вълшебното царство се спаси. Сега, малко над детската възраст се срещаме с хобити и елфи във „Властелинът на пръстените”. Тази книга ни потапя в един приказен свят на приключения и незабравими преживявани, на вечните идеи за борбата между доброто и злото, за силата на любовта и приятелството, за величието и мъдростта, поднесени толкова реалистично, че завладяват съзнанието на малки и големи. Книгите от детството ни са бариерата, която пречи на действителността да ни погълне изцяло и да изгубим приказната страна наречена Фантазия. Кой родител не би искал да се върне към детските приказки и да ги сподели с детето си ?!
Година: 2012
Напътствия при започване на нова работа
Започването на нова работа е свързано с много притеснения. В главата ни се въртят хиляди мисли относно новите началници, колектив и бъдещи задължения. Независимо с каква квалификация и подготовка постъпваме на новата позиция, всички погледи са насочени към нас и това ни създава допълнително напрежение. Ето няколко съвета, които ще ни помогнат да се приспособим към новата обстановка. През първите седмици не сме много натоварени, това ни позволява да проучим обстановката, като опознаваме и наблюдаваме колектива, както и работата която вършат. Опитайте се да помогнете и да се включвате в работата на колегите си, така те ще Ви приемат по бързо, а ще направите добро впечатление и на шефа си. Не чакайте да Ви възложат работа, проявете самоинициатива, дори да свършите нещо лесно и просто. Представителното облекло през първия месец е желателно, след това се съобразете с изискванията на самата работа.
Друга препоръка е да бъдете общителни – запознанството с много хора е изтощително, но все пак не отказвайте покани за кафе, обяд или студена бира след работа, защото те ще помогнат за по-бързото сприятеляване с колегите. От изключителна важност е да наблюдаваме фирмената култура – дали всички си тръгват точно в 17:30 ч. или остават до по-късно, носят ли си работа за вкъщи или работа се върши само в офиса. Спазването на тези съвети няма да ни осигури започване на новата работа без проблеми и неприятности, но ще ни помогне за по-бързото навлизане в работната атмосфера и в самия колектив.
Очарованието на естествената визия
В забързаното ежедневие обикновено нямаме много излишно време, което да отделим за гримиране. Бързият и лек грим, не само не отнема от ценното ни време, но и помага за подчертаването на естествената ни визия. Естествената визия може да бъде не само нежна и загадъчно, но и много секси. Като променяме малки детайли от визията си, постигаме голям ефект, но същевременно не се набиваме и на очи. Именно това е така наречения „естествен грим”. При този вид грим нежните цветове на устните и очите, в комбинация със светлосенките на лицето, дават завършек на нашия естествен външен вид. В различни нюанси пудрата и ружа спомагат за оформянето на лицето, като за предпочитане е да бъдат в телесен или близък до кожата ни цвят. Под очите се нанасят по-светлите цветове, на скулите, носа и брадичката по-тъмните. На бузите сложете розов или прасковен цвят, като се съобразите с нюансите на цялото лице. Очите очертаваме с кафяв или сив молив и тушираме със същия цвят сенки, като очертаването не трябва да бъде фрапиращо и много тъмно. Формата на окото може да се промени, в желаната от нас, с леки трикове. Под веждите нанасяме най-светлите сенки, както и във вътрешния край на окото. Във външния край на окото нанасяме тъмните цветове,сливаме ги внимателно като гледаме да няма резки промени в цветовете на цялото око. На края един слой спирала също няма да е излишен за довършването на естествения грим. Така с не много отделено време за грим покриваме недостатъците си и подчертаваме естествената си визия.
Музеите – домът на културните ценности
Съхранението на културните ценности е важен елемент от историята на един народ. Именно заради това, всеки човек трябва да има самоосъзнаването и да се чувства задължен да пази своя поминък. Ако културното наследство в България не се опази, то няма как следващите поколения да получат информация и да изучат миналото си. Затова инициативи като тази на Фондация Мизия и учредителя й Светльо Кантарджиев за създаване на музей с цел идентификация, реставрация, консервация и експониране на ценни културни и исторически ценности трябва да бъдат подкрепяни. Музеите са местата, където се съхранява голяма част от културните ценности на една страна. Там има експонати познати от преди стотици години, които днес не се срещат и ако не са били запазени, българина нямаше да знае как са живели неговите деди. Освен това, има различни видове музеи според това, какво се съхранява в тях. Археологически, исторически, етнографски, природонаучен и други.
Днес в големите градове на България има по няколко музея, които са запазили историята ни. По-голямата част от тези музеи са включени в „Стоте национални туристически обекта”. Най-големия от тях в нашата страна е „Националния исторически музей”, намиращ се в столицата. Той е първият, дал началото на музейното дело. В него могат да се разгледат съхранени културни ценности, които ни дават представа за това как са изглеждали нашите деди, какви дрехи са носили, с какви оръжия за се отбранявали и т.н. Във „Варненския археологически музей” може да се разгледа златно съкровище, за което се смята че е най-старото в света. Това е може би най-реалистичен начин за съхранение на културните ни ценности, който ни дава ясната представа и нагледно ни показва миналото.
M-tel Loop Extreme
Оптимизацията на разходите е ключова за личните финанси и живота на всеки студент 🙂 Та реших и аз, че е време да си огранича сметките, които плащам всеки месец – интернет, мобилен телефон и други. За целта се разтърсих за изгодни планове на мобилните оператори, които ще ми излизат по-изгодно от сегашния.
След известно ровене в сайта им и сравняване, стигнах до заключението, че най-най-изгодните пакети в Loop на M-tel. И побързах, докато съм още „млада“, да подпиша договор за нов тарифен план, както знаете мрежата е ограничена само за хора до 26 години.
В Loop има шест абонаментни плана, които биха били правилното решение за почти всеки профил от нужди на млад човек. Аз реших, че мен най-много ме устройва планът M-tel Loop Extreme, но в момента от компанията са пуснали и един летен пакет – MegaLoop, който също е много изгоден.
Та в моят план имам малко по-висока месечна такса, но за сметка на това 200мин. към всички национални мрежи, 2000мин. към Loop и Семейство и приятели, Неограничен интернет със 100MB на максимална скорост и 100 безплатни SMS-a в мрежата на Мтел и Loop. Излиза, че ще се възползвам много повече от спектъра услуги на мобилния оператор, но ще плащам с поне 30% по-малко, отколкото досега. Целта е постигната 🙂
Трябва да похваля служилите в офиса на телекома, които бяха много услужливи, разясниха ми всички подробности по договора и абонаментния план, и изобщо, получих едно страхотно отношение.
Предполагам, че този материал ще е полезен на студентите като мен, които все още могат да се възползват от младежката мрежа на мобилния оператор.
Ролята на бащата във възпитанието ни
Не само майките имат задължения и проблеми в наше време. Според мен бащите би трябвало да бъдат подложени също на задължения и от там идва същия стрес както и при майките. Но все пак въпреки гъвкавия семеен график, който се изготвя в днешно време ни позволява да смесваме домашните и служебните задължения. С навлезлите съвременни технологии, благодарение на които работата може да се извърши и в къщи, бащите все още играят по-скоро „поддържаща мъжка роля” при отглеждането на децата. Пиша това, защото имам приятелка която не смее да каже на своята половинка, че в този съвместен живот наречен венчален брак и той има задължения и отговорности към развитието и възпитанието на тяхните деца. За разлика от този баща много бащи се разкъсват между службата и дома и в крайна сметка не успяват да се справят адекватно и с двете задължения. Голямата дилема е – дали да работя допълнително, за да нося повече пари вкъщи или да помагам повече в отглеждането на детето. Бащите се страхуват, поне според мен че ако не прекарат повече време с детето си, то ще ги замени в съзнанието си с образа на някой друг любим човек – това за мен е доста фатално и пагубно за самото дете и неговите родители. Колко от нас са си казвали: бих искал да виждам баща си по-често, той все работи. Знам, че го прави заради нас, но предпочитам присъствието му пред всички материални облаги, които ни носи работата му.
За жените и професиите
Днес искам да споделя моето мнение за нас жените и обществото.
Няма никакво съмнение, че обществените промени, настъпили през последните уж демократични години оказаха влияние на жените. Незнам за добро или лошо, но ние жените или поне бъдещите такива, гледат на живота си по различен начин и вижадат съвсем различни и нови перспективи на своето развитие. Докато в миналато се считаше, че за една жена е достатъчно да бъде съпруга и майка, днес не е така. Днес обществото като цяло напълно промени виждането си за потенциалното място на жената в нашия свят на демократизъм и непрекъснато развитие.
Това поне за мен означава, че нашите сегашни възможности са много по-големи във всяко едно отношение. Прекрасно е, че в повечето професии все по-често и плавно навлизат все повече представителки на нежния пол, че изискванията все повече се уеднаквяват и за двата пола. Лошото е обаче, че нашето общество очаква от нас жените да бъдем професионалисти и в същото време да се грижим за цялото семейство, и най-вече добре за децата си. Трябва да има според мен една голяма граница на обществените очаквания към една жена. В крайна сметка нали макар и жени все пак сме хора. Споделям известните си съмнения, че нещо в тази посока ще се промени. Защото от дълги години за някои от мъжете жената е тази която върти къщата, гледа децата и т.н.
Разходка сред природата
Ето, че пролетта дойде и времето се затопли. Така зажадняла за хубаво, и слънчево време, едва дочаках да излезна на разходка сред природата с приятели. След дългата и тежка, студена зима чувството е толкова приятно, че все едно досега човек е бил вързан. Когато чуеш как птичките пеят своята песен и видиш хората излезли навън с децата си усещаш, че духа на настроението е приповдигнат. След обиколката из парка, аз се почувствах много отпочинала и заредена с енергия. Едва ли има човек, който не харасва топло време в съчетание с пеещи птички, разцъфнали дръвчета и прегърнати влюбени двойки. Разбира се и приятните мигове с приятелите ми бяха допълнителен положителен заряд за душата ми и повдигнаха тонуса на моя ден. Тази разходка за мен разкрива малка част от приятните мигове, които ни очакват през лятото. Сега с нетърпение очаквам да се затопли времето окончателно и да открием летния сезон. Лятото е пълно с енергия, с усмихнати хора и е времето в което се изживяват незабравими мигове, поне за мен. България е място, в което има много красиви места, на който когато стъпя ме карат да се чувствам горда и истински щастлива българка. Разбира се, няма да пропусна и морето тази година, смятам да си подаря едно вълнуващо преживяване, за което ще Ви разкажа понататък.
Cloud хостинг от ICN.bg
Стана време за преразглеждане на хостинга. До момента хоствах в 4 провайдъра на споделен хостинг – някои в България, други в САЩ и Канада. Това беше хубаво от гледна точка на децентрализацираност – ако единият хостинг се прецака – падат само 1-2 сайта, останалият ми бизнес си върви. Обаче… трябваше да се занимавам с много акаунти, да правя плащания към различни компании (чуждестранните по-трудно се осчетоводяват), цялото това удоволствие излизаше много, много скъпо (не успявах да използвам ресурсите дори на 50%)… Абе имаше си доста недостатъци. Наскоро видях реклама на новата услуга на ICN.bg – Cloud хостинг, и след известно проучване – реших да се преместя.
Cloud-ът гарантира, че даунтайма ще е няколко пъти по-нисък, защото при спиране на единия сървър-майка, веднага информацията се копира на друг и няма никакво прекъсване при отваряне на сайтовете ми за клиента. Паралелно с Клауд хостинга, реших да се възползвам и от една безплатна услуга на ICN – CloudFlare, която в някаква степен защитава от denial of service атаки, и позволява по-бързото отваряне на сайта, в която и точка на света да се намира потребителя. По този начин намерих компромисен вариант – издръжлив хостинг на едно единствено място, който може да поеме адекватно и българските, и сайтовете ми на английски, без да има забавяне нито в България, нито в САЩ и дори в Азия. За целта помолих приятели в Берлин и Чикаго да тестват някои от сайтовете ми след преместването – всичко беше ОК!
Всичко това доведе до сериозна оптимизация на разходите и усилията по поддръжката. Вече нямаше нужда да плащам на 4 хостинга, за услуги, които не успявам да използвам поне на 60%. С клауда от ICN.bg мога да увеличавам произволен ресурс когато си поискам. При мен например често не достига CPU, но няма нужда от хостинг компанията да ми пишат и да ми правят забележка – аз сам си го увеличавам за сравнително малко покачване в цената и резултатът се проявява в реално време.
Няма как да не поздравя съпорта на ICN. Толкова сайтове не се местят лесно и със сигурност нямаше да успея без професионалната им помощ. Благодаря и препоръчвам с две лапи!
Комплексите като синдром
Всеки един от нас е рожба на комплексите (че кой жив и нормален човек не страда от тия недостатъци, съпътстващи неотлъчно нашия характер, те ни притесняват и доста пъти тормозят). А те могат да се породят и от поведението на околната среда. Във века на екологията, околната среда представляват и околните люде, а не само земята и горите. Чувството на неудволетворение, наречено от психолозите „фрустация” е едно емоционално състояние на човека, понякога излъган от своите очаквания. Налице е създадена пречка към изпълнение на силно желана цел, може да бъде резултат на собственото неумение да се пребориш с пречките, с високата летва, която са ти поставили. Но това може да бъде резултат и на поведение на околните, които ти пречат. Колко ли са тези, които не са били победени от „стечението на обстоятелствата” ? Затова ние трябва да уважаваме всеки един човек, който се стреми към нещо свое като амбиция, който се бори с изкуствено създадените пречки. Работата е там, че той понякога се уморява преди или непосредствено след финала, както е при дългите бягания. Рекордът е налице, но е настъпила сърдечна слабост. Затова не трябва да се пречи на който и да е човек да се развива и стреми към постигане на своя идеал. Щом може и щом иска нещо позволено. Все пак той е полезен със своите резултати. Но да се сложи край на комплексите е доста сложен и сериозен проблем, който се корени в нашето детство и да се разбере не е никак проста работа.