Всички знаем за култа в Пиза, която неоспоримо е сред най-атрактивните съоръжения в света за хиляди туристи. Това се дължи най-вече на нейния наклон и въпросът защо не пада. Въпреки че кулата се е наклонила значително през вековете, тя е стабилизирана чрез множество реставрационни проекти, които са помогнали да се предотврати нейното рухване.
През годините са правени различни опити за стабилизиране на кулата, но най-значимите усилия са предприети през 90-те години. Един от ключовите методи е бил премахването на част от почвата под кулата от противоположната страна на наклона, което е намалило ъгъла на наклон.
Заедно с това са използвани стоманени въжета и бетонни контрафорси за стабилизиране на основата на кулата. След тези намеси наклонът е намален с около 40 см и кулата вече е в стабилно състояние.
Почвата под кулата е съставена от различни слоеве, включително мека глина, пясък и подземни води. Тази нестабилна основа е основната причина за наклона на кулата, който започва още по време на нейното строителство.
Въпреки това, същата тази мека почва играе важна роля за съхраняването на стабилността на кулата. По време на земетресения и други природни катаклизми, почвата действа като амортисьор, който абсорбира вибрациите и предпазва кулата от разрушение.
Наклонът на кулата се е увеличавал много бавно през годините, което е позволило на инженерите да предприемат мерки за предотвратяване на нейното падане. Този процес на постепенен наклон е позволил да се прилагат различни решения на проблемите и да се стабилизира структурата.
През 1990 г. кулата беше затворена за посетители за първи път от векове поради сериозния наклон, който я поставяше в опасност от падане. След десетилетие на работа и иновации, кулата беше отворена отново през 2001 г., като наклонът беше намален с около 4 градуса и кулата беше обявена за стабилна за следващите 200 години.