Жан-Жак Русо, лорд Байрон и Марина Цветаева са имена, които остават в историята като изключителни творци и мислители, но малко се говори за трагичните съдби на техните деца – жертви на лични решения и исторически обстоятелства. Тези велики личности, въпреки че са създали творби, които вдъхновяват поколения, са изоставили или са поверили децата си на институции, които са предизвикали страдания и дори смърт.
Жан-Жак Русо и петте му деца в сиропиталището
Русо, считан за един от най-влиятелните философи на Просвещението, е известен с идеалите си за възпитание и живот в хармония с природата. Той пише трактати, в които описва детството като време за здравословен труд, свободна игра и близост с природата. Истината обаче е, че той и жена му поверяват всичките си пет деца – едно по едно – на сиропиталище.
През XVIII век условията в тези институции са били ужасяващи – претъпкани стаи, липса на достатъчно храна, здравословни грижи и внимание. Малките деца са умирали масово от болести и глад. Русо очевидно не е взел под внимание тази реалност и не се е замислял за съдбата им. Той не е писал нито дума за мъката, която е причинил. За него важни са били само идеалите и теорията.
Лорд Байрон и незаконната дъщеря Алегра
Байдън, един от най-известните романтични поети, имал незаконна дъщеря – Алегра, която остава в сянката на бащината слава. На четири години тя е отнета от майка си и поверена на манастир, където живее в изолация и лишения. Байрон я описва с обидни и безчувствени думи – „упорита като муле и алчна като магаре“, което говори за пренебрежение и липса на обич.
Въпреки че живеел в замък, той смятал, че детето му пречи, а когато тя поискала неговото внимание чрез писмо, Байрон не проявил никакъв интерес. Алегра умира едва на пет години сред непознати и без родителска обич. Спомените на монахините за нея са „бледа, мълчалива и деликатна“.
Марина Цветаева и трагедията в годините на глад
Руският поет и писател Марина Цветаева преживява тежки времена по време на Гражданската война в Русия и години на глад. Тя остава с две деца в отделен апартамент, отказвайки всякаква работа, защото е отдадена на писането. За да се опита да ги спаси, тя ги изпраща в сиропиталище, настоявайки те да не казват, че са нейни, а че са сираци.
Най-малката ѝ дъщеря Ирина умира от глад и болести в сиропиталището. Цветаева вижда ужасните условия при една своя тайна визита, прикривайки се като кръстница на децата. Тя успява да прибере по-голямото, но загубата на малката е неизбежна.
В едно от най-тъжните си стихотворения, посветени на този период, Цветаева описва глада, болката и липсата на надежда, които са я сполетели. Тя разказва и за „лакомията“ на двегодишната Ирина – страстта ѝ към храната, която обаче остава задоволена само в мечтите.
Какво ни казват тези истории?
Тези факти излагат жестоката реалност зад славата и творчеството. Велики творци са способни на дълбоки чувства, творчески прозрения и духовно величие, но това не ги предпазва от безчувственост към най-близките си – децата си.
Децата са напълно зависими от родителите си. Когато тези родители изоставят децата си – поради социални обстоятелства, егоизъм, липса на грижа или заблуда – цената е непоправима. Детето не може да протестира, да се защити, остава само, изоставено и често умира в мълчание.
Историите на Русо, Байрон и Цветаева са пример как човек може да създава велики произведения, докато в личния му живот се случва трагедия. Това трябва да ни напомня, че величието на твореца не оправдава личната безотговорност и че всяко дете заслужава грижа, внимание и любов.
You must be logged in to post a comment.