Древните халдейци проповядвали учението за прераждането. Основната част от персийските и халдейските мистици, известни като Магове, господари на скритата мъдрост, се придържала към учението за прераждането като фундаментална истина. Те успели да обучат мнозинството от своя народ до много по-висока степен, отколкото народа на Египет, и избягвайки идолопоклонническите тенденции, характерни за египетското население, демонстрирали много високо ниво на философско, окултно и религиозно знание. Маговете учели, че душата представлявала сложна същност и определени части от нея загиват, а други нейни части остават и преминават през серия от земни и неземни съществувания, докато накрая душата достигне такава степен на чистота, че успее да се освободи от необходимостта от по-нататъшно прераждане. Според тях, едва тогава душата започва да живее на място, изпълнено с неизразимо блаженство – мястото на Вечната светлина.