Мнозина твърдят, че преградата в общуването се създава още докато детето е малко. Всъщност това е едно доста повърхностно съждение. В детството си всеки се учи как да общува и този процес е свързан с много трудности – от възприемането на модел на възпитание, преодоляването на поведенчески и логопедични проблеми, до поставянето на детето в непозната за него обстановка. Докато детето не постъпи в учебна среда, където да наблюдава известно време определени ситуации и да се запознае с участниците в тях, ние не можем да заключим, че това дете може или не може да общува.
Тийн годините са времето, когато се поставят истинските социални бариери, които повлияват на последващия живот на даден човек. Тъкмо тогава младежът е в средата, в която трябва да бъдат изпитани изградените до този момент принципи и възпитание. Той вече умее да прави трезва преценка за заобикалящия го свят и е способен да оцени поведението на околните като притеснително или задоволително. Способен е да направи някакъв избор за собственото си по нататъчно социално развитие.
Това е времето и когато поради развитието и промените в човешкото тяло, на показ изникват прекалена чувствителност, избухливост или арогантност. Зависимост от този етап, човекът взима някакъв модел на поведение и го следва до края на съзнателното си съществуване като единствено някаква задълбочаваща и експресивна среща в живота му може да я промени.
В тийн годините, поради висока чувствителност, могат да се появят:
- Заекване, в следствие на стрес или друга тревога;
- Интровертност и депресивни състояния – поради осъзната различност в стилово отношение и начин на разсъждение, което да го отчужди от досегашното обкръжение;
- Високо самочувствие и арогантност – в следствие на изведнъж осъзнати умения, таланти или приемане на престижа на приятели или семейството върху себе си;
- Бунтарство, агресия. Появяват се, когато детето съзрява твърде рано с проблемите на големите, но възрастните не успяват да му дадат адекватен съвет или да му обяснят как да се държи като възрастен в дадена ситуация.
В резултата на това младежът сам гради стени в общуването си с другите – на база възраст, пол, етнически, религиозни, социални различия или други. Получава се капсулиране, за да се запази собствената същност. Бариерата би могла да бъде отстранена с търпение от страна на околните, промяна на обстановката или обкръжението в този или в по-късен етап, намиране на ново занимание или повишаване на образованието.
Не случайно се казва, че тинейджърските са най-трудните години за мнозина. Тогава общуването трябва да се насърчава – споделяне на мисли, случки, преживявания.
Не само майките имат задължения и проблеми в наше време. Според мен бащите би трябвало да бъдат подложени също на задължения и от там идва същия стрес както и при майките. Но все пак въпреки гъвкавия семеен график, който се изготвя в днешно време ни позволява да смесваме домашните и служебните задължения. С навлезлите съвременни технологии, благодарение на които работата може да се извърши и в къщи, бащите все още играят по-скоро „поддържаща мъжка роля” при отглеждането на децата. Пиша това, защото имам приятелка която не смее да каже на своята половинка, че в този съвместен живот наречен венчален брак и той има задължения и отговорности към развитието и възпитанието на тяхните деца. За разлика от този баща много бащи се разкъсват между службата и дома и в крайна сметка не успяват да се справят адекватно и с двете задължения. Голямата дилема е – дали да работя допълнително, за да нося повече пари вкъщи или да помагам повече в отглеждането на детето. Бащите се страхуват, поне според мен че ако не прекарат повече време с детето си, то ще ги замени в съзнанието си с образа на някой друг любим човек – това за мен е доста фатално и пагубно за самото дете и неговите родители. Колко от нас са си казвали: бих искал да виждам баща си по-често, той все работи. Знам, че го прави заради нас, но предпочитам присъствието му пред всички материални облаги, които ни носи работата му.