Струва ли си магистърската степен?

Този пост е насочен към по-младите ми читатели, които в момента са студенти или пък наскоро завършили студенти, които се чудят има ли смисъл да продължават висшето си образование.

Ако питате мен дали си струва да се записва магистърска степен, отговорът ми е следният: Да, ако можете да си го позволите финансово.

graduate_lady_glasses-512Между следването в бакалавърска и магистърска степен има няколко основни разлики, които е хубаво да знаете. Първо, кандидат-бакалаври са почти всички млади хора у нас. Всеки записва нещо, някъде и го „избутва“ до диплома по някакъв начин. Това е причина дипломата за бакалавър да няма особено голяма стойност в нашата страна. Важно е да я имаш, но не е от ключово значение. Второ, мисля, че има не една и две специалности, които са без особена реализация и много хора учат едно, а на практика работят друго.

Когато говорим за магистратурата, ето кое е различното: Първо, отношението на преподавателите е по-различно към самите студенти. Възприемат ги като по-големи, по-зрели, по-умни и хората, които са „каймака“ на дипломиралите се бакалаври. Магистрите са една идея по-добри от доскорошните си колеги, затова заслужават друг тип отношение и получават друг тип отношение. Второ, да запишеш да учиш още година-две след като си се дипломирал като висшист, е признак за желание за себеусъвършенстване и наличие на лична мотивация. Трето, тук таксите са много по-големи и едва ли има случайно попаднали хора в курса. А дори да има, те са малцинство. Четвърто, когато отидете на интервю за работа, ще усетите, че на вас се гледа с по-д0бро око. Вие не сте сред много записали нещо, някога, за да усетят вкуса на студентския живот. Вие вече изглеждате по-добри, по-целенасочени и по-мотивирани. Такива качества се търсят, така че записана или изкарана магистратура вече не работи само в интерес на професионалните ви знания и умения, но също така и за вашата репутация и имидж.

Надявам се, че ви накарах поне малко да се замислите и да ви изложа моето виждане разбираемо.

Хармонията в нас

Ние сме младите и бъдещи надежди на майка България – студентите. Някои от нас често не въдворяваме около себе си никакъв ред да не говоря за хармония. Всяка работа изисква да има определен порядък. Именно той е условие за много успешно развитие. Редът е вид организация на някакво наше трудово усилие и най- вече съобразено с последователността на всяко действие. Често обяснявам на моите приятели, че около човек ако царува хаос всички негови усилия са обречени на провал или дори се осуетяват. Но редът е нещо повече от ред: той за мен е израз на една вътрешна хармония, която по природа и правило само ние хората имаме тази възможност да я притежаваме. Мисля, че хармонията и редът вървят ръка за ръка, защото те олицетворяват човешкия труд, придава му красота и цялостна завършеност на успеха. Жалко, че някои от нас младите се примиряват с това безредие и хаос около тях и във тях, защото според  мен нищо не е така пагубно, както разхвърляността и неорганизираността. Това е вид анархия, по-лоша от всичко (сещам се за демократичните промени споходили България по-времето на прехода …..но това е друга тема), защото редът е важно условие  за израстване  и извисяване на човека и трудовото усилие. Те са предпоставка за здраве и дълголетие, тъй като незаменимо подпомагат нашето съществуване в усилието ни да се трудим и вървим напред и нагоре. Именно по този начин като си създаваме ред и хармония около нас, като я въдворяваме непрестанно в живота си, той протича доста смислено и пълноценно.