Наскоро чух, че да намериш добър фризьор е толкова трудно, колкото от откриеш надежден хирург. Може да ви се стори, че съпоставката е брутално далечна, но аз намирам логика и ще ви я споделя.
Хирургът трябва да бъде изключително многокомпонентен. Необходимо е да обединява в себе си талант, точност, прецизност, знания, гъвкавост, бърза мисъл, хладнокръвие и спокойствие. Всичко това трябва, за да бъде спасен един живот и да продължи своето пълноценно съществуване.
Да си фризьор не е животоспасяващо, но пък също съдейства за щастието и по-добрите дни на жена или мъж. Как така? Ако си с добра фризура, която подчертава красивите черти, които всеки човек има, ще придобиеш самочувствие. А човек, който вярва в себе си е способен на всичко в живота. Дори и да му трябва толкова малко като правилната прическа.
Ето защо добрият фризьор трябва едновременно да притежава таланта да подстригва така, че да трансформира. Освен това трябва да има виждане за това каква точно прическа ще пасне на конкретното лице и да съветва клиентите си, ако са си избрали нещо неподходящо. Той или тя трябва да умеят да са добри колористи и да боядисват в избрани тонове, като правят модерното подходящо за конкретния човек. Понякога това го върши отделен човек, но е добре поне във фризьорския салон, който посещавате, да има такъв професионалист, на който да се доверите.
Добрият фризьор също е необходимо да мисли и преценя на момента, защото винаги може да има проблем с окисляването на боята или пък с разминаване очакванията на клиента. В тези моменти трябва много бързо да намери решение, за да си тръгне човекът удовлетворен от фризьорския стол.
И не на последно място – трябва да е търпелив с клиентите си и да приема всеки техен каприз. Дори това да включва разговор на дълбока житейска тема. Всъщност трябва и фризьорът да е психолог, не мислите ли?
Аз все още издирвам „моят фризьор“, тъй като намирам някой и за около две години работим добре, после свикват с мен и си я карат просто така. Силно ще се радвам, ако вие сте успели да се справите с тази трудна задача и сте открили перфектния фризьор.
Етикет: самочувствие
Професия „Млад психолог“ или за разликата между МЕН и АЗ
Като студентка по психология, явно започвам професионалната си практика доста от рано. В последните три месеца си дадох сметка, че повечето ми приятели ме търсят, за да си споделят проблемите и да намерят решение за тях, просто да се оплачат или защото имат нужда от одобрение. Не малко са и приятелките ми с доста ниско самочувствие, които потърсиха утеха по празниците.
Честно казано още не се чувствам като един истински психолог и не бих могла да прилагам техниките от учебниците, но пък за сметка на това се научих да изслушвам хората. Открих, че не само на теория, а и на практика това е най-важното нещо. Всеки човек има нужда да усети собствената си значимост, а това обикновено става, когато разговаря предимно за себе си и за собствения си живот. Така веднага можете да разпознаете човека със самочувствие и този без. Първият почти никога не мисли за личността си като част от света и когато започне да споделя ще използва думите мой, моя, моето, което по лични наблюдения е… твърде лично, интровертно, ненатрапващо се и доста често остава незабелязано. Този човек ще се оплаква, че не е изслушван от приятелите си, няма смелост да говори пред хора и обикновено се облича така, че да не се натрапва на очи.
Самочувствието пък се познава по честата употреба на местоимението АЗ. Ако всяко второ изречение на събеседника ви започва с Аз, то вие си имате работа с човек, който си мисли, че е прав и поставя мнението си винаги над това на останалите. Аз е близко и до самохвалство, което нерядко дразни околните. Така че не бива да ви учудва, че тези индивиди могат да са в двете крайности – или обградени с по интелектуално „ниски“ хора, или много самотни.
Внимание, тук говоря за прекомерната употреба на думите мое и Аз, а не за всекидне
вната, когато хората ги ползват, за да разкажат какво им се е случило през деня или с какво се занимават!
Та така с моите наблюдения… Това, което правя и с двата ми типа приятели е просто да ги изслушвам и да им задавам насочващи въпроси, така че те сами да стигнат до решението на проблема. Защото вярвам, че всяко изговаряне на тревога, води до нейното преминаване. Действа – независимо нивата на самочувствие.