Намираме се в ерата на доминиращите консуматорство и егоцентричност и изглежда някак абсурдно да говорим за „духовно пробуждане“. Обаче забелязвам, че все повече хора се интересуват от темата, с риск да бъдат приети от масовото общество за особени или различни. И аз съм един от тези странници, които се вълнуват не само от материалната, но и от духовната си същност.
Много неща вече се променят в света. Живеем във време на пробуждане и желаем промяна. Нестихващата вихрушка от ежедневни проблеми ни залива и се нуждаем от някакъв по-висш смисъл за живот. Мнозина искат да вземат живота си в свои ръце и да избягат от моделите, наложени от обществото. По този начин те ще открият вътрешното си аз, ще разберат какво е за тях истинскoто щастие и ще живеят живота, който наистина искат да живеят, а не този, продиктуван от заобикалящите ни клишета.
На прага семе на едни от най-големите човешки и социални проблеми, които светът е виждал. За да се справим с тях, са ни необходими по-различни действия от досегашните. Все повече хора вече са достатъчно смели да внесат промяна в самите себе си и семействата си, защото знаят, че промяната, от която се нуждае планетата ни, преминава първо през индивидуалната трансформация.
Хората, които имат подобен мироглед, можем да ги наречем духовно пробудени. Те виждат, че кръгозорът им се увеличава, техните интереси се развиват, смисълът на живота им се променя и придобиват нови стремежи и вдъхновения. Всичко това е продиктувано от желанието им да се променят в името на всеобщата глобална промяна.
За някои да излязат от черупката си, означава да се саморазрушат, а за други – да израснат. Вие от кои сте? Припознахте ли се в някои от думите ми? Тази статия събуди ли малък пламък във вас? Ако ви трябват още вдъхновяващи слова, то ще ги откриете в следващата статия в блога ми. Бъдете готови, а дотогава се опитайте да бъдете най-добрата версия на самите себе си.
Етикет: мироглед
Браковете по професия ограничават мирогледа
В обществото ни е залегнало социалното стереотипно разбиране, че мъжете и жените от професии като медицина и право е добре да си търсят половинка със същото поприще. Защо, питам аз? Мнозина твърдят, че в толкова напрегнати професии с безкрайно плаващо работно време е необходим партньор, който да разбира нуждите на другия. Някого, с когото да споделят при проблем, да разбира деформирания от спецификата на работното място хумор, реч, начин на мислене. Това са много интелигентни хора, които обвързват живота си с книгата, с постоянното четене, с постоянна ангажираност. Мнозина не могат да разберат амбицията им за професионален растеж. Мисля, че има резон в твърдението. Моят въпрос обаче е – не ограничава ли това мирогледа на двойката. Според мен – да. Определено при брак с партньор в същата професия съревнованието е неминуемо и общуването ограничено в рамките на средата.
Аз мисля, че хората са различни. Любовта не е чувство, на което можеш да заповядваш и насочваш. Не толерирам браковете по професия, тъй като те ограничават развитието на отделната личност. Мнозина подобни двойки срещат трудности да комуникират с хора от различна сфера. Трудно провеждат разговор с инженери, архитекти, особено с артисти, литератори и музиканти.
Браковете по професия задават цялостна линия в семейството. Често такива родители настояват децата им да вървят по стъпките им. Налагат образец за начин на живот, на работа, на брак. Ако желанието им се сбъдне, добре, но ако детето има интереси в друга област се получава конфликт.
На последно място мисля, че стереотипите създават обществени предразсъдъци. Ако писателка се влюби в адвокат от семейство на адвокати е малко вероятно близките на мъжа да одобрят тази връзка. Борбата между наложеното с години мислене в съзнанието на адвоката и сърдечните му трепети ще разбият отношенията между двамата. А истинската любов каца веднъж на рамото. Чувствата не трябва да се превръщат в обществена разменна монета. Живеем в 21 век, когато би трябвало браковете по сметка и интерес да са отживелица.
Бракът е съюз между двама, които са готови да се подкрепят и грижат един за друг в болест и здраве, в богатство и бедност… Поне на теория.