Този пост е насочен към по-младите ми читатели, които в момента са студенти или пък наскоро завършили студенти, които се чудят има ли смисъл да продължават висшето си образование.
Ако питате мен дали си струва да се записва магистърска степен, отговорът ми е следният: Да, ако можете да си го позволите финансово.
Между следването в бакалавърска и магистърска степен има няколко основни разлики, които е хубаво да знаете. Първо, кандидат-бакалаври са почти всички млади хора у нас. Всеки записва нещо, някъде и го „избутва“ до диплома по някакъв начин. Това е причина дипломата за бакалавър да няма особено голяма стойност в нашата страна. Важно е да я имаш, но не е от ключово значение. Второ, мисля, че има не една и две специалности, които са без особена реализация и много хора учат едно, а на практика работят друго.
Когато говорим за магистратурата, ето кое е различното: Първо, отношението на преподавателите е по-различно към самите студенти. Възприемат ги като по-големи, по-зрели, по-умни и хората, които са „каймака“ на дипломиралите се бакалаври. Магистрите са една идея по-добри от доскорошните си колеги, затова заслужават друг тип отношение и получават друг тип отношение. Второ, да запишеш да учиш още година-две след като си се дипломирал като висшист, е признак за желание за себеусъвършенстване и наличие на лична мотивация. Трето, тук таксите са много по-големи и едва ли има случайно попаднали хора в курса. А дори да има, те са малцинство. Четвърто, когато отидете на интервю за работа, ще усетите, че на вас се гледа с по-д0бро око. Вие не сте сред много записали нещо, някога, за да усетят вкуса на студентския живот. Вие вече изглеждате по-добри, по-целенасочени и по-мотивирани. Такива качества се търсят, така че записана или изкарана магистратура вече не работи само в интерес на професионалните ви знания и умения, но също така и за вашата репутация и имидж.
Надявам се, че ви накарах поне малко да се замислите и да ви изложа моето виждане разбираемо.
