Рядко се вслушваме точно в думите на събеседниците си. По-скоро следим смисъла, отколкото да отдаваме значение на начина на изразяване. В разговор с приятели или у дома говорим на жаргон и ни отговарят по този начин.
Когато ни е нужно да сме по-делови, да се съобразим с обстановката или да проведем разговор с по-интелигентен събеседник, откриваме, че в речта ни присъстват много паразитни думи, които дразнят слуха на околните. Така например младите не спират да използват обръщението „човек“. Други наречия като „в смисъл“, „нали“ са израз на желанието ни в първия случай да изглеждаме по-умни като обясняваме нещо, а във втория да убедим събеседника си в правотата на мнението ни. Когато разказваме случка често си служим с глагола „викам“. Той звучи толкова абсурдно в самата си същност. Ако се запишете и прослушате после едва ли ще познаете ситуацията си. Със сигурност много сте крещели!
За да избегнете досадните паразитни думи, опитвайте се дори в ежедневните си разговори да обръщате внимание на начина, по който конструирате изреченията си. Не си казвайте „Е, сега съм у дома или на кафе и мога да си говоря както си искам“. Без да сте го желали ще пренесете тази реч на място, където ще бъде неподходящо и ще ви гледат с неразбиране.
Как да се отучите? Като цяло стремете се да говорите по-бавно и отчетливо. Когато бързате слагате в устата си думата, която най-напред ви попадне. Освен това си създайте навик да четете повече. Независимо дали това ще бъде книга или любимо списание. Четенето обогатява речника. Не след дълго сами ще усетите колко по-леко ви тече мисълта. Околните също ще забележат разликата.
