Няма да крия интереса си към антикварните вещи. Самата аз съм запален аматьор-колекционер и още пазя събираните от баща ми марки и се старая да попълвам от време на време колекцииката. Освен това не изхвърлям получена по пощата картичка още от детството си, както правеше и майка ми, за това имам цели две кутии за обувки с такива. Често ги показвам на децата си и им разказвам какви времена бяха и как сме живеели тогава.
След като чух за готвените промени за новия проектозакон за Наказателен кодекс, по специално частта отнасяща се до културното наследство ми стана направо лошо. Слушах не едно интервю по темата, което се и превърна в повод за написване на тази ми статия. Според мен закон, който ще задължи регистрация и идентификация на вещи по-стари от 50 години ме прави автоматично гражданин, който непременно ще трябва да отиде да регистрира колекциите си, колкото и лични, аматьорски и незначителни да са те. Да ме накарат чрез закон да регистрирам имуществото си бих го нарекла ограничаване на човешката свобода и правото ми на собственост. Надявам се такъв закон да не се приеме, след като вече антиквари, колекционери, нумизмати и арт търговци реагираха остро срещу предвижданите промени. Добре, че има хора като Светльо Кантарджиев, Кирил Христосков, акад. Светлин Русев и проф.Николай Овчаров, да изказат публично своето мнение и да просветлят явно невежите законотворци за спецификите на материята, в която си позволяват да се намесват. Вярвам, особено на Светльо Кантарджиев, който е не само член на Съюза на колекционерите, но и учредител на Фондация за опазване на културното наследство „Мизия?, когато твърди, че абсурдността на закона се крие в безсмислената регистрация на огромно количество вещи.
Най- притеснителна е санкцията, която се налага – от 4 до 6 години затвор, парична глоба и конфискация, ако не се декларира вещ. Според думите на Кантарджиев големите колекционери и антиквари отдавна са регистрирали и дори са пожелали археологическа идентификация на колекциите си. Но какво ще стане с незначителни граждани като мен, които дори не са професионални колекционери, а просто сме любители и малко плюшкини, или сме се осмелили за закупим от антиквари ат някоя картичка или марка, просто защото им е харесала.
Единственото, което мога да направя и аз подобно на нашите видни културни дейци е да застана в позицията „против? гласуването на измененията като човек, който се чувства засегнат.