Светослав Кантарджиев за промените в НК за културното наследство

Няма да крия интереса си към антикварните вещи. Самата аз съм запален аматьор-колекционер и още пазя събираните от баща ми марки и се старая да попълвам от време на време колекцииката. Освен това не изхвърлям получена по пощата картичка още от детството си, както правеше и майка ми, за това имам цели две кутии за обувки с такива. Често ги показвам на децата си и им разказвам какви времена бяха и как сме живеели тогава.

fffСлед като чух за готвените промени за новия проектозакон за Наказателен кодекс, по специално частта отнасяща се до културното наследство ми стана направо лошо. Слушах не едно интервю по темата, което се и превърна в повод за написване на тази ми статия. Според мен закон, който ще задължи регистрация и идентификация на вещи по-стари от 50 години ме прави автоматично гражданин, който непременно ще трябва да отиде да регистрира колекциите си, колкото и лични, аматьорски и незначителни да са те. Да ме накарат чрез закон да регистрирам имуществото си бих го нарекла ограничаване на човешката свобода и правото ми на собственост. Надявам се такъв закон да не се приеме, след като вече антиквари, колекционери, нумизмати и арт търговци реагираха остро срещу предвижданите промени. Добре, че има хора като Светльо Кантарджиев, Кирил Христосков, акад. Светлин Русев и проф.Николай Овчаров, да изказат публично своето мнение и да просветлят явно невежите законотворци за спецификите на материята, в която си позволяват да се намесват. Вярвам, особено на Светльо Кантарджиев, който е не само член на Съюза на колекционерите, но и учредител на Фондация за опазване на културното наследство „Мизия?, когато твърди, че абсурдността на закона се крие в безсмислената регистрация на огромно количество вещи.

Най- притеснителна е санкцията, която се налага – от 4 до 6 години затвор, парична глоба и конфискация, ако не се декларира вещ. Според думите на Кантарджиев големите колекционери и антиквари отдавна са регистрирали и дори са пожелали археологическа идентификация на колекциите си. Но какво ще стане с незначителни граждани като мен, които дори не са професионални колекционери, а просто сме любители и малко плюшкини, или сме се осмелили за закупим от антиквари ат някоя картичка или марка, просто защото им е харесала.

Единственото, което мога да направя и аз подобно на нашите видни културни дейци е да застана в позицията „против? гласуването на измененията като човек, който се чувства засегнат.

Музеите – домът на културните ценности

Съхранението на културните ценности е важен елемент от историята на един народ. Именно заради това, всеки човек трябва да има самоосъзнаването и да се чувства задължен да пази своя поминък. Ако културното наследство в България не се опази, то няма как следващите поколения да получат информация и да изучат миналото си. Затова  инициативи като тази на Фондация Мизия и учредителя й Светльо Кантарджиев за създаване на музей с цел идентификация, реставрация, консервация и експониране на ценни културни и исторически ценности трябва да бъдат подкрепяни.  Музеите са местата, където се съхранява голяма част от културните ценности на една страна. Там има експонати познати от преди стотици години, които днес не се срещат и ако не са били запазени, българина нямаше да знае как са живели неговите деди. Освен това, има различни видове музеи според това, какво се съхранява в тях. Археологически, исторически, етнографски, природонаучен и други.

Днес в големите градове на България има по няколко музея, които са запазили историята ни. По-голямата част от тези музеи са включени в „Стоте национални туристически обекта”.  Най-големия от тях в нашата страна е „Националния исторически музей”, намиращ се в столицата. Той е първият, дал началото на музейното дело. В него могат да се разгледат съхранени културни ценности, които ни дават представа за това как са изглеждали нашите деди, какви дрехи са носили, с какви оръжия за се отбранявали и т.н. Във „Варненския археологически музей” може да се разгледа златно съкровище, за което се смята че е най-старото в света. Това е може би най-реалистичен начин за съхранение на културните ни ценности, който ни дава ясната представа и нагледно ни показва миналото.