Историята за момичето от Сървайвър, което представих в предишната публикация е важен урок – за родители, за мъже, за жени, за всеки, който някога е бил свидетел на чуждата буря и емоционален хаос. Разбира се, важно е всеки човек да може да регулира сам себе си по същия начин, но това важи за случаите, когато… нямаш друг избор. Когато си дете и мозъкът ти още не е способен на самостоятелна регулация, родителят и хората в семействотоса тези, които имат анагажимента да извършват съвместна регулация с теб. Когато си в партньорство и имаш нужда от помощ, част от любовта и свързаността е да можете да се регулирате взаимно, а не поотделно. Да можеш да дадеш стабилност, когато в другия всичко се разпада, е основата на истинските взаимоотношения. Защо сме заедно, ако в трудното ще сме пак сами?
В предаването, мъжът действаше сякаш като „по учебник“. Не съветваше. Просто присъстваше – говореше бавно, топло, повтаряше: „Тук съм. С теб съм. Всичко е наред.“ Дишаше с нея. Беше котва. А тя, малко по малко, се върна в тялото си. В настоящето. В безопасността.
А как реално се прави съвместна регулация?
Дишане. Твоето спокойно дишане е покана към другия. „Хайде, опитай с мен… вдишай, издишай.“
Прости думи. Без философия. Без „няма нищо“. Само: „С теб съм. Не си сам/сама.“
Присъствие. Физическа близост, без натрапване. На едно ниво с човека. Ръка на рамото. Поглед. Мълчание.
Енергия. Твоята стабилност лекува. Ако се разпаднеш, потъвате и двамата. Ако останеш котва, държиш и другия над водата.
Позволение. Остави емоцията да бъде. „Имаш право да чувстваш това.“ „Изплачи го.“ „Изкрещи го, ако трябва.“
Това не е само за кризисни ситуации. Това е език на любовта, който може да промени отношения, съдби и поколения.
За кого е тази практика?
✓ За родителите – децата не търсят решение, а сърце. Плачът не е непослушание, а молба: „Бъди до мен.“ Децата не са малки възрастни.
✓ За мъжете – понякога тя просто иска ритъма ти, не мъдростта. Да бъдеш до нея в бурята. Това не те прави слаб, напротив – прави те опора на семейството.
✓ За жените – понякога мъжът мълчи или избухва. Зад това стои болка. Бъди котвата му, а не още една битка. Покажи му, че сте екип и не трябва да се справя с всичко сам.
✓ За теб самия – след 28 годишна възраст трябва да се научиш да бъдеш родител на вътрешното си дете. Говори му с нежност, не със суровост. Иначе ще го накараш да мълчи, да тъпче чувства, да търси утеха в неща, които го разрушават.
Съвместната регулация е онази невидима нишка, която ни връща едни към други. Без нея сме сами дори когато сме заедно. С нея – оцеляваме, лекуваме се, изграждаме връзки, които не се разпадат при първата буря.