Изгубените светове: Най-мистериозните изчезнали цивилизации

Човешката история е изпълнена с цивилизации, които някога са процъфтявали, но внезапно са изчезнали, оставяйки след себе си само руини и загадки. Една от най-мистериозните е цивилизацията на маите, която изгражда величествени градове в Централна Америка. Въпреки напредналите си познания в астрономията и архитектурата, маите внезапно изоставят своите градове около IX век. Учените все още спорят дали причината е екологична катастрофа, войни или социални конфликти.

Друга загадка е древната цивилизация на Индуската долина, съществувала преди повече от 4000 години на територията на днешна Индия и Пакистан. Градовете ѝ като Мохенджо-Даро впечатляват с изключителна градска инфраструктура, но около 1900 г. пр.н.е. населението изчезва без ясна следа. Някои изследователи предполагат, че причината може да е драстична промяна в климата или нашествие.

Една от най-загадъчните е цивилизацията на остров Пасха. Моаите – гигантските каменни статуи, са всичко, което остава от този изгубен свят. Островът бил населен от полинезийци, които изсичат горите за изграждането на статуите, но това води до екологичен колапс и вероятно до социален разпад.

Сред най-големите мистерии остава Атлантида. Платон описва тази велика цивилизация като напреднала култура, унищожена от катастрофално бедствие. Макар че съществуването ѝ все още не е доказано, легендата продължава да вълнува историци и изследователи.

Не по-малко мистериозни са Анасазите – древен народ, обитавал Югозападните части на днешните САЩ. Те строят селища в скалите, но около XIII век внезапно напускат своите домове. Причините могат да бъдат суша, конфликти или социални сътресения.

Историята е изпълнена с цивилизации, които са оставили трайни следи, но и въпроси без отговор. Техните изчезвания остават едни от най-големите загадки на човешкото минало.

 

Прераждането в китайската култура

Сред китайците съществува едно езотерично учение, свързано с прераждането, в рамките на външното учение от отминалите епохи. То може а се проследи в ученията на древните философи и мъдреци на народа, особено в съчиненията на Лао Дзъ, великият китайски мъдрец и учител.

Лао Дзъ, чието съчинение „Лао Дзъ Дзин“ се е превърнало в класика, според редица източници преподавал прераждането на своя вътрешен кръг от ученици и последователи. Той учел, че съществува един фундаментален принцип, наречен Дао, за който се приема, че е тъждествен с „първичния разум“, чието проявление се нарича Дъ и представлява творческата активност на Вселената. От единството и действието на Дао и Дъ води началото си светът, включително и душата на човека.

Лао Дзъ казва: Да не знаеш, че истинското Аз е безсмъртно означава да бъдеш в печалното състояние на заблуда и поради това да понесеш множество бедствия. Знай, че в човека съществува част, която е фина и духовна и която е небесната част в него.

Колкото и странно да звучи на мнозина от нас, които не сме запознати с тази тема, древните хора, често възприемани като варвари, наистина имали философия от високо ниво, която се сливала в една мистична форма на религия. Интересно, нали?