Хората обичат обещанията. Обичат ги, защото обещанията са евтини. Те не изискват почти никаква инвестиция, освен малко красноречие и щипка наивност. Когато обещаваш, ти не губиш нищо. Но когато обещаваш много, губиш доверие. И колкото повече губиш доверие, толкова по-скъпо ти излиза да си върнеш хората обратно. Това е проста сметка, която мнозина бързо забравят, щом усетят сладкия вкус на властта.
Да обещаеш, че ще преобразиш даден квартал или град, е лесно. Да обещаеш, че ще решиш наболели проблеми, е още по-лесно. Но да го направиш е съвсем друго нещо. И тук идва големият разрив между думи и дела. Разрив, който се вижда най-ясно по изоставените строителни площадки, по пожълтелите плакати с надписи „Скоро тук…“ и по празничните обещания, които увяхват по-бързо от букетите, поднесени при откриването на първа копка.
В Пловдив има такъв пример. И там все обещават нов паркинг. Идеята е логична – да се облекчи хаосът по пътя, да се даде възможност на хората да са спокойни, че има къде да оставят колите си. Но какво стана? Отново нищо. Обещанието се превърна в поредната празна фраза.
А защо? Защото зад всяко голямо обещание стоят дребни интереси. Зад всяка първа копка се крие заложена сметка. Зад всяка празна площадка стои неизпълнен договор. И когато парите не стигнат, или когато някой реши, че може да ги похарчи по-добре за друго, обещанието просто изчезва. Остават само хората, които са повярвали и сега гледат с недоверие към всяка нова инициатива.
Това е стара история, повтаряна отново и отново. История за власт, алчност и липса на отговорност. История, която продължава да се пише и днес, по същия начин, по който се строи – започва с ентусиазъм, продължава с обещания и завършва с изоставени проекти. И докато хората продължават да вярват на празните думи, историята няма да има друг край.
Абсолютно съм съгласна. Точно тези „Скоро тук…“ плакати ме побъркват, минавам от години покрай една такава табела в Пловдив и до днес нищо не е станало. Има обаче и нещо по-страшно – не само че не изпълняват обещанията си, ами често забравят за тях и после се правят, че не знаят за какво говориш.
Много добре е казано за „Скоро тук…“ табелите и увяхващите обещания – точно така е, навсякъде ги има. Аз съм виждал и по-страшно – почват строеж, оставят го на половината, после години така си стои. Какво пречи да довършат започнатото вместо да почват нови проекти?
И аз съм попадала на обещания като тези за изоставените строителни площадки. В нашия град дори още стои табела „Нов детски център – 2018“, а децата вече са пораснали. Взех да не им вярвам изобщо и да следя само конкретни действия, защото думите явно не значат нищо.