Етикет: обещания

Хората обичат обещанията. Обичат ги, защото обещанията са евтини. Те не изискват почти никаква инвестиция, освен малко красноречие и щипка наивност. Когато обещаваш, ти не губиш нищо. Но когато обещаваш много, губиш доверие. И колкото повече губиш доверие, толкова по-скъпо ти излиза да си върнеш хората обратно. Това е проста сметка, която мнозина бързо забравят, щом усетят сладкия вкус на властта.

Да обещаеш, че ще преобразиш даден квартал или град, е лесно. Да обещаеш, че ще решиш наболели проблеми, е още по-лесно. Но да го направиш е съвсем друго нещо. И тук идва големият разрив между думи и дела. Разрив, който се вижда най-ясно по изоставените строителни площадки, по пожълтелите плакати с надписи „Скоро тук…“ и по празничните обещания, които увяхват по-бързо от букетите, поднесени при откриването на първа копка.

В Пловдив има такъв пример. И там все обещават нов паркинг. Идеята е логична – да се облекчи хаосът по пътя, да се даде възможност на хората да са спокойни, че има къде да оставят колите си. Но какво стана? Отново нищо. Обещанието се превърна в поредната празна фраза.

А защо? Защото зад всяко голямо обещание стоят дребни интереси. Зад всяка първа копка се крие заложена сметка. Зад всяка празна площадка стои неизпълнен договор. И когато парите не стигнат, или когато някой реши, че може да ги похарчи по-добре за друго, обещанието просто изчезва. Остават само хората, които са повярвали и сега гледат с недоверие към всяка нова инициатива.

Това е стара история, повтаряна отново и отново. История за власт, алчност и липса на отговорност. История, която продължава да се пише и днес, по същия начин, по който се строи – започва с ентусиазъм, продължава с обещания и завършва с изоставени проекти. И докато хората продължават да вярват на празните думи, историята няма да има друг край.