От известно време правя едно проучване измежду близки познати и не чак толкова, относно невероятния стандарт на живот, който води средностатистическия българин. Повечето от хората, с които съм разговарялa напоследък, ми споделят, че поне веднъж в годината ходят на почивка за седмица, разполагат с по два автомобила в семейството, веднъж на две години ходят на екскурзия в чужбина и живеят в доста скъпоструващи апартаменти. И аз се замислих, че уж сме бедна държава и народа е на ръба на оцеляването, но всъщност май не е точно така. По улиците – Мерцедеси, по хората – Диор, апартаментите – мезонети, а не спираме да се оплакваме. Според мен, има два варианта: или не сме бедни, или всички тези материални придобивки не са наши. Ами да, май е така! Къщата и колата са на лизинг, а дрехите и парфюмите са закупени с кредитни карти. В един момент банките могат да ни оставят не само на улицата, ами и голи и боси. Иначе, всички се изживяват като филмови звезди! Американския начин на живо навлезе и при нас. Е, поне в това отношение ги стигнахме американците – също като тях живеем на кредит. Ааа, който не може да мигне нощем от наличието на толкова задължения какво да прави?
