Представата за идеална почивка според мен е свързана не с море, както повечето хора биха предположили, имайки се предвид на каква вълна е по-голямата част от населението на нашето полукълбо.
Идеалната представа за почивка за мен е свързана с планината. В някоя красива гора, където човешки крак рядко стъпва, а там – насред нищото – дървена хижа, която може да побере максимум две семейства.
Отивате там със семействата и приятелите си и се наслаждавате на природата, чистият въздух и дългите следобеди в приятната прохладна прегръдка на хамака.
А вечерта, обличате по-дебели дрехи и палите огън в камината, където можете и да приготвите и храната за вечеря.
Имам усещането, че по този начин мога да прекарам дните си. И не говоря само за лятото, а за целия си живот. Стига да съм заобиколена от любимите си хора, и тази невероятна природа.
Истината е, че това е само усещане. Не бих могла да живея по този начин. Това е момент, в който да се откъсна от действителността и да избягам от рутинните си задължения, но на практика да живее човек така изисква много умения, сила и издръжливост. Трудно се достъпват подобни места с автомобили, а и би трябвало да е така, защото искаме самота и приятно сливане с природата. Доставки едва ли се правят, а не дай си Боже ако някой се разболее.
За една седмица е приемливо и прекрасно, но ако цял живот си лишен от удобствата на града, при все, че си бил свикнал с тях – си е направо коштунство.
