Как се прави съвместна регулация?

Историята за момичето от Сървайвър, което представих в предишната публикация е важен урок – за родители, за мъже, за жени, за всеки, който някога е бил свидетел на чуждата буря и емоционален хаос. Разбира се, важно е всеки човек да може да регулира сам себе си по същия начин, но това важи за случаите, когато… нямаш друг избор. Когато си дете и мозъкът ти още не е способен на самостоятелна регулация, родителят и хората в семействотоса тези, които имат анагажимента да извършват съвместна регулация с теб. Когато си в партньорство и имаш нужда от помощ, част от любовта и свързаността е да можете да се регулирате взаимно, а не поотделно. Да можеш да дадеш стабилност, когато в другия всичко се разпада, е основата на истинските взаимоотношения. Защо сме заедно, ако в трудното ще сме пак сами?

В предаването, мъжът действаше сякаш като „по учебник“. Не съветваше. Просто присъстваше – говореше бавно, топло, повтаряше: „Тук съм. С теб съм. Всичко е наред.“ Дишаше с нея. Беше котва. А тя, малко по малко, се върна в тялото си. В настоящето. В безопасността.

А как реално се прави съвместна регулация?

Дишане. Твоето спокойно дишане е покана към другия. „Хайде, опитай с мен… вдишай, издишай.“

Прости думи. Без философия. Без „няма нищо“. Само: „С теб съм. Не си сам/сама.“

Присъствие. Физическа близост, без натрапване. На едно ниво с човека. Ръка на рамото. Поглед. Мълчание.

Енергия. Твоята стабилност лекува. Ако се разпаднеш, потъвате и двамата. Ако останеш котва, държиш и другия над водата.

Позволение. Остави емоцията да бъде. „Имаш право да чувстваш това.“ „Изплачи го.“ „Изкрещи го, ако трябва.“

Това не е само за кризисни ситуации. Това е език на любовта, който може да промени отношения, съдби и поколения.

За кого е тази практика?

✓ За родителите – децата не търсят решение, а сърце. Плачът не е непослушание, а молба: „Бъди до мен.“ Децата не са малки възрастни.

✓ За мъжете – понякога тя просто иска ритъма ти, не мъдростта. Да бъдеш до нея в бурята. Това не те прави слаб, напротив – прави те опора на семейството.

✓ За жените – понякога мъжът мълчи или избухва. Зад това стои болка. Бъди котвата му, а не още една битка. Покажи му, че сте екип и не трябва да се справя с всичко сам.

✓ За теб самия – след 28 годишна възраст трябва да се научиш да бъдеш родител на вътрешното си дете. Говори му с нежност, не със суровост. Иначе ще го накараш да мълчи, да тъпче чувства, да търси утеха в неща, които го разрушават.

Съвместната регулация е онази невидима нишка, която ни връща едни към други. Без нея сме сами дори когато сме заедно. С нея – оцеляваме, лекуваме се, изграждаме връзки, които не се разпадат при първата буря.

Сцена, която трябва да види целият свят

Попаднах на един от последните епизоди на тазгодишния Survivor – игра, битки, драма, нищо необичайно на пръв поглед. Но накрая на една от игрите се случи нещо, което промени всичко. Беше кратък момент, но толкова истински, че бих го изпратила до всеки човек на тази планета.

Една от участничките рухна – не от загуба, а от стреса, който е натрупала в себе си, за да бъде силна за отбора си. Тялото ѝ се отказа. Буквално не можеше да диша. Всички около нея замръзнаха безсилни. Водещият позволи на състезател от противниковия отбор да се приближи. И този мъж направи нещо велико. Не каза: „Успокой се“. Не каза: „Спри да плачеш“. Просто беше там.

Ако в желанието си да успокоим някого използваме реплики, които омаловажават преживяването му, например, „не е голяма работа“ или „спокойно, няма нужда да се тревожиш“, ние всъщност правим емоцията, която изпитва да изглежда непозволена или неправилна. Все едно наливаме масло в огъня, защото човекът усеща, че не сме наистина до него и не го разбираме. Тогава пропастта между нас се увеличава.

Същото се наблюдава и при децата. Когато утвърждаваме емоциите им, те започват да се успокояват. Но ако реакцията ни провокира ескалация, значи думите ни омаловажават техните преживявания. Понякога не различаваме и една друга реакция, при която детето или човекът отсреща млъква, но не защото се чувства разбран, а защото е приел, че е сам и никой няма да го разбере. Родителят или партньорът е спокоен, че е реагирал правилно, но всъщност ефектите от тази самота ще се проявят в бъдеще, когато детето откаже да общува с родителите си след пълнолетие или когато партньорът престане да плаче и просто изстине с времето, като те напусне в един момент, без много обяснения.

Затова НЕ спирай емоцията, когато човекът срещу теб е в нея. Просто бъди там. Действай чрез сърцето, не чрез мозъка, както показа мъжът в предаването. Това, което направи, се нарича съвместна емоционална регулация (co-regulation) – процес, при който един човек съзнателно и с емпатия регулира състоянието на друг, чрез присъствие, дишане, тон и нежна грижа. Това не е техника. Това е акт на любов. Това е нещо, което трябва да се учи още в детската градина, защото липсата му води до дълбоки рани и модели на самоунищожение в зряла възраст – алкохол, преяждане, зависимости, емоционална изолация, нездрави връзки.

Болести на гърдите след имплантите: Какви усложнения могат да възникнат и как да се справим с тях

Имплантите в гърдите са една от най-популярните естетични процедури сред жените, които искат да подобрят външния си вид и самочувствие. Въпреки че тази операция може да доведе до значителни положителни резултати, тя също така може да бъде съпътствана с различни рискове и усложнения, които могат да останат дори и след премахването на имплантите.

Капсулизация е едно от най-често срещаните усложнения след поставяне на импланти. Това е процес, при който тялото формира твърда съединителна тъкан около импланта, с цел да го изолира и предпази. Въпреки че капсулата е естествена реакция на имунната система, понякога тя може да се втвърди и да причини болка, дискомфорт и видимо удебеляване на гърдата. За съжаление, капсулизацията може да остане дори след премахването на имплантите и да предизвика хронични болки в гърдите.

Друг често срещан проблем е загубата на чувствителност в зърната или в гърдите като цяло. Някои жени изпитват временна или дори постоянна загуба на чувствителност в областта на гърдите след операцията. Това може да бъде резултат от увреждане на нервите по време на процедурата или от промени в тъканите след поставяне на имплантите.

Руптура на импланта също е сериозен риск, свързан с имплантите в гърдите. В случай на разкъсване на импланта, силикон или солен разтвор може да се излее в тялото, причинявайки възпаление или инфекция. Въпреки че съвременните импланти са значително по-сигурни от тези, използвани преди години, не може да се гарантира, че липсата на руптури.

Болка и дискомфорт също са често срещани при жените с импланти в гърдите. Това може да включва болки в гърдите, които продължават дори след като имплантите бъдат премахнати. Причините за болката могат да включват увреждане на тъканите или нервите, както и свързани с капсулизацията или образуването на белези.

Не на последно място, психологическото въздействие на носенето на импланти може да бъде сериозно. Много жени изпитват тревожност или депресия, свързана със своето тяло след операцията. Има случаи, когато жените, които премахват имплантите, изпитват усещане за загуба на увереност или трудности с приемането на външния си вид.

Един от ключовите фактори за предотвратяване на тези проблеми е да се изберат импланти с добро качество и да се работи със сертифициран и опитен специалист. Редовните медицински прегледи след операцията са също толкова важни, тъй като могат да помогнат за ранно откриване на възможни усложнения. Ако вече имате импланти и изпитвате дискомфорт или други симптоми, е важно да се консултирате с лекар, който може да ви предложи подходящо лечение и съвети.

Ако решите да премахнете имплантите, бъдете наясно, че в някои случаи усложненията могат да продължат дори след операцията. Важно е да подходите към този процес с осъзнаване и да се подготвите за възможността да се наложи допълнителна медицинска намеса, за да възстановите нормалното си състояние.

Честита Коледа – празникът на любовта и топлината!

Всяка Коледа ни напомня колко важни са семейството, приятелството и малките жестове на доброта. Неслучайно това е празник на любовта и топлината у дома. А за мен коледният дух е пламъкът в камината и ароматът на канела, които създават усещане за уют и спокойствие. Моментите с любимите хора, семейството около празничната трапеза, усмивките и радостта. Подаръците под елхата и вярата в чудесата.

Затова, скъпи приятели, пожелавам ви да усещате целогодишно духа на Коледа, а празникът да бъде изпълнен със светлина и радост, спокойствие и хармония, любов и благополучие.

Поздрав от мен:https://www.youtube.com/watch?v=kIpRMQXNO1c

Чарли Чаплин, който губи конкурс за двойници на самия себе си

Чарли Чаплин – световноизвестен актьор, режисьор и икона на нямото кино, известен със своите безсмъртни персонажи и гениални комедийни сцени. Един от най-забавните и иронични моменти в живота му обаче остава почти неизвестен на широката публика: Чаплин веднъж участва в конкурс за двойници на Чарли Чаплин… и губи!
Историята за този конкурс е забавна, малко нелепа и дори философска, и ни кара да се замислим как възприемаме образите и самите себе си.

Историята се разиграва в зенита на славата на Чаплин през 1910-те години. Неговият образ като „Скитника“ (The Tramp) вече е станал популярен по целия свят, а характерните черти на персонажа – шапка, бастун, широки панталони, износени обувки и емблематични мустаци – са разпознаваеми от милиони хора. Този образ става толкова влиятелен, че в САЩ и Европа започват да се организират конкурси за двойници на Чарли Чаплин. Идеята е проста – съберат се хора, облечени като „Скитника“, и жури избира този, който най-много прилича на емблематичния персонаж.

Както се разказва, Чаплин решава да участва анонимно в един от тези конкурси, за да види реакциите на публиката. Въпреки че звучи като градска легенда, според множество източници той наистина се включва в надпреварата, вероятно от любопитство и заради неговия типичен хумористичен подход към живота.

Неочаквано, Чаплин не успява да впечатли журито и не стига дори до финала! Това е едновременно комично и абсурдно – представете си как човекът, който е създал и въплътил образа на „Скитника“, губи от аматьори, които просто имитират неговите движения и изражения.

Историята за загубата на Чаплин в конкурса за негови двойници е не само забавна, но и поучителна. Тя илюстрира как хората възприемат образите – дори когато оригиналът стои пред тях, те предпочитат версията, която отговаря на техните собствени очаквания и интерпретации. Този случай може да се разглежда и като коментар на илюзията, която киното и изкуството създават – самата публика често преувеличава и доизмисля, превръщайки реалността в по-гротеска версия.

Защо наклонената кула в Пиза не пада

Всички знаем за култа в Пиза, която неоспоримо е сред най-атрактивните съоръжения в света за хиляди туристи. Това се дължи най-вече на нейния наклон и въпросът защо не пада. Въпреки че кулата се е наклонила значително през вековете, тя е стабилизирана чрез множество реставрационни проекти, които са помогнали да се предотврати нейното рухване.

През годините са правени различни опити за стабилизиране на кулата, но най-значимите усилия са предприети през 90-те години. Един от ключовите методи е бил премахването на част от почвата под кулата от противоположната страна на наклона, което е намалило ъгъла на наклон.

Заедно с това са използвани стоманени въжета и бетонни контрафорси за стабилизиране на основата на кулата. След тези намеси наклонът е намален с около 40 см и кулата вече е в стабилно състояние.

Почвата под кулата е съставена от различни слоеве, включително мека глина, пясък и подземни води. Тази нестабилна основа е основната причина за наклона на кулата, който започва още по време на нейното строителство.

Въпреки това, същата тази мека почва играе важна роля за съхраняването на стабилността на кулата. По време на земетресения и други природни катаклизми, почвата действа като амортисьор, който абсорбира вибрациите и предпазва кулата от разрушение.

Наклонът на кулата се е увеличавал много бавно през годините, което е позволило на инженерите да предприемат мерки за предотвратяване на нейното падане. Този процес на постепенен наклон е позволил да се прилагат различни решения на проблемите и да се стабилизира структурата.

През 1990 г. кулата беше затворена за посетители за първи път от векове поради сериозния наклон, който я поставяше в опасност от падане. След десетилетие на работа и иновации, кулата беше отворена отново през 2001 г., като наклонът беше намален с около 4 градуса и кулата беше обявена за стабилна за следващите 200 години.

Международен ден на котките

На 8 август светът отбелязва Международния ден на котките, посветен на един от най-обичаните и популярни домашни любимци. Този ден дава възможност да изразим обичта си към нашите мъркащи приятели и да се замислим за важността на тяхната защита и доброто им здраве.

Създаден от Международния фонд за хуманно отношение към животните (IFAW) през 2002 г., този ден набляга не само на грижата за домашните котки, но и на защитата на бездомните и дивите представители на този вид.

Котките имат дълга история на съжителство с хората, като те не само са прекрасни домашни любимци, но също така изпълняват важни роли в контрола на вредители и дори в някои култури имат духовно значение.

Котките са известни със своята независимост, но същевременно са лоялни и обичащи същества. Те често стават част от семейството и създават силни емоционални връзки със своите стопани.

Котките могат да имат положителен ефект върху психическото здраве на хората. Гушкането и играта с тях помагат за намаляване на стреса и тревожността, като те също допринасят за общото усещане за комфорт и спокойствие.

В миналото котките са били използвани за борба с гризачи, които са носители на болести и унищожават запаси. Дори и днес котките продължават да бъдат природни ловци.

8 август е отлична възможност да обърнете повече внимание на своята котка. Можете да й осигурите вкусно лакомство, нова играчка или просто да прекарате повече време заедно.

Много хора отбелязват Международния ден на котките, като споделят снимки и истории на своите котешки приятели в социалните мрежи. Използвайте хаштагове като #InternationalCatDay, за да разпространите радостта и любовта към котките.

Самодивите в българската митология

Самодивите са описвани като изключително красиви и грациозни жени с дълги, златисти коси. Те носят бели или сияещи дрехи и често са изобразявани с венци от цветя.

Самодивите притежават магически сили, които им позволяват да контролират природните елементи. Те могат да лекуват болести, но също така и да причиняват вреда на тези, които не ги уважават. Според легендите, те могат да омагьосват хората с песните и танците си.

Вярва се, че предпочитат да живеят на отдалечени места, далеч от човешките селища. Те често обитават гори, планини, езера и реки, където могат да живеят необезпокоявани.

Легендите за самодивите са важна част от българското културно наследство. Те отразяват връзката на хората с природата и уважението към нейните сили.

Мистичните истории за самодивите привличат туристи и любители на фолклора в село Шишенци например, известно с мистични проявления. Много хора посещават региона, за да се потопят в магията на тези легенди и да усетят атмосферата на мистерията и чудото.

Разказите за самодивите и свързаните с тях обичаи помагат за съхранението на традициите и предаването им на бъдещите поколения. Те насърчават младите хора да се интересуват от своето културно наследство и да го пазят живо.

Легендите за самодивите са очарователен и мистичен аспект от българския фолклор. Те предлагат поглед към богатото културно наследство на региона и връзката на хората с природата и свръхестественото. Независимо дали вярвате в самодивите или не, тези истории продължават да вдъхновяват и очароват поколения след поколения.

Обичате тирамису – ето нещо любопитно

Добре балансираните десерти допадат не само на дамите, но и на много от господата. Тайната е именно във вкуса, който да е ненатрапчиво приятен. За мен такъв сладкиш е тирамису. Италиански класически десерт, който е интерпретиран навсякъде по света. В този текст освен вкусна рецепта за приготвянето му, ще ви дам и любопитна информация за създаването му.

Тирамисуто е комбинация от захар, како и кафе. Преплетени в сочен блат и пухкав крем. Толкова е апетитно и красиво на външен вид! Историята за неговото създаване датира още от 60-те години на миналия век. Бихте ли предположили каква е? Ще загатна, че е малко интимна.

Може да чуете легенди как италиански сладкари се вдъхновили и създали изкушаващия десерт. Но всъщност истината е различна. Рецептата се ражда в бордей, където собственичката искала да поддържа както работничките си, така и посетителите си енергични. А каква по-хубава комбинация от како и кафе, събрани в десерт?! Оттам десертът започва да се сервира и в други подобни места, а по-късно станал масов заради вкуса си.

Аз знам и една друга легенда, която се носи и в България. Тя е, че рецептата за тирамису е създадена от дядото на известен български актьор – Зомбори. Той е от Унгария и е работил за царе, като заради тях създава десерта. Интересно, нали?

А сега без да му мислим много, много, ви споделям и моя любим начин за приготвянето му. Насладете му се и не му мислете – вкусно е и това е важното!

https://www.youtube.com/watch?v=fF4YHI4mOtQ&ab_channel=%D0%9A%D1%83%D1%85%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%97%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%B2-LaCocinaB%C3%BAlgara

Планинка

Ето, че лятото е само на една ръка разстояние. А с него идват не само дългите плажни дни, но и разведряващите планински преходи. Именно за тях ще бъде този текст – с идеи как, какво и защо да посетите.

През последните години осъзнах колко много забележителности и красиви дестинации има в България и как съм обиколил само около 10% от тях. Толкова ни е красива страната! А планините някак ми легнаха на сърце и ми се иска да обиколя колкото се може повече. Това бе и причината да попадна на книгите на двама ентусиасти планинари, които споделят преживявания и много полезна информация.

Четивата са разделени на 3 и обхващат трите най-големи планини в страната – Рила, Пирин и Стара планина. В тях има модерно графично оформление, което спомага за по-лесната ориентация и по-оптималното усвояване на информация. Идеята е на Мариана и Милен, които се занимават с графичен дизайн. На мен много ми допада като начин на обогатяване на общата култура и като визия, доста модерно, но някак познаваш, че е българско.

С приятели тепърва започваме да посещаваме дестинациите от книгите, но като човек с малко опит от тях, мога да кажа, че ни беше много любопитно да четем и всичко бе така, както е дадено. Също можехме да вземем книжките с нас и по време на прехода да следим как се движим. Тук ще оборя всички привърженици на електронните издания, защото в планината често няма интернет и зареждането на страници с маршрути понякога е невъзможно. Затова хартията си е хартия!

Ако има и други запалени по планините или просто искат да опитат нещо различно, пробвайте и вие с книгите на Планинка. Много са достъпни и за мен са супер полезни, дори и само като информация. Пожелавам ви и още това лято да пътуване много и да посетите нови и незабравими дестинации и да поемете от тяхната енергия!