Изумително е колко са единни ромите винаги, как се защитават до кръв, независимо кой крив, кой прав; колко са сплотени испанци, италианци и пр. народи, когато са зад граница; как гърците не отстъпват и крачка назад от гражданските си искания по протести, независимо че цял свят ги обвинява в готованщина; колко кръв се проля на площадите в Турция…
А ние?! Ние се срамуваме на говорим на родния си език зад граница, след 3-4 месеца в Англия започваме да питаме с вдигнато кутре: „Ох, как беше думата на български?“, лишаваме децата си от корени, скривайки традициите и родните си богатства. Колкото тъжно, толкова вярно и срамно!
Нам ни трябва обединение повече от всичко! Разединението и индивидуализмът, така характерни за българската народопсихология, са толкова вредни и деградивни точно тук, точно сега!
Карйно време е да обединим, ако искаме промяна; ако искаме да спре текучеството на млади специалисти и достойно бъдеще за нас, младите. Дали това ще направят Българско национално обединение (БНО), дали коалиция между нови партии – нищо няма да се получи, ако този път не бъдем единни!
В крайна сметка единственият шанс да променим нещо е, ако вкараме в парламента партия и личности, решени не това. В противен случай вечно ще си тъпчем в това състояние. Както са вписали БНО в програмата си, трябва да се свика ВНС, да се изготви проект за нова конституция, да се реформира съдебния закон и този за полицията, както и още няколко ключови… Чак тогава, когато променим правилата, по които работи тази държава, можем да се надяваме на истинска промяна в управлението ни. Защото управляващите ни в днешно време са вълци без никакви задължения и без никакви наказания, ако не си вършат добре работата.
Сега е моментът, следващ може и да няма… и тогава ще се питаме хорово: „God, what happened?! (Господи, какво стана?!)
