Месец: юни 2019

18юни 2019 by Lichnostno

Инфраструктурата на здравеопазването и Орлин Алексиев

Кой е Орлин Алексиев и какво общо има със здравеопазването и неговата инфраструктура?

Орлин Алексиев е общински съветник в Столичния общински съвет от 2007-а година. Това, което го свързва с инфраструктурата на здравеопазване е заеманата  от него длъжност като председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ). Това е агенция, която е учредена с решение на Столичния общински съвет през 1994-а година, а основната ѝ дейност е да усвоява и разпределя средствата, постъпили от приватизация на общинско имущество. С тези средства Столична община реализира различни проекти, насочени към облагородяването на облика на град София и повишаване на сигурността и качеството на живот в него.

Със средства от този Фонд  Столична община финансира ремонтни дейности  на обекти от столичното здравеопазване, тъй като в стойността на клиничните пътеки, които са един от основните източници на средства за здравните заведения, не са предвидени средства за капиталови разходи и текущи ремонти. В Националните рамкови договори се залагат изисквания за работа по клинични пътеки – минимум медицинско оборудване за осъществяване на лечебната дейност. Това обясни Орлин Алексиев в интервю за новинарско издание.

По предоставените от него данни, на територията на София функционират 4 общински многопрофилни болници за активно лечение, 2 специализирани акушеро-гинекологични болници за активно лечение, 4 болници за долекуване, рехабилитация и продължително лечение и 4 диспансера. А общо средствата, отделени от СОПФ за това перо са над 8,9 млн. лева като са с тях са се извършили различни строително-ремонтни дейности (ремонт на покриви и отоплителни инсталации, саниране и топлоизолиране с цел  намаляване на експлоатационните разходи, обзавеждане и доставка на оборудван), осигуряване на техника и оборудване за специализирани отделения и др.

Според Орлин Алексиев благодарение на тези средства, потребителите на здравни услуги в София ще могат да са спокойни, че ще им бъде оказана качествена помощ, с добра техника за диагностика, в помещения, които отговарят на всички стандарти и благоприятстват по-бързото възстановяване на пациентите.

16юни 2019 by Lichnostno

Идва трудното

Баловете вече минаха, на абитуриентите им остават хубавите спомени от вечерта, песни, танци, но от тук нататък започва трудната част. Започват изпити, учене, работа, самостоятелност. Колкот и да е привлекателна тази част, тя крие и много трудности.

Спомням си дните, когато аз завърших учиище. Е, не че бяха толкова отдавна, но годините се изнизват толкова бързо, че сякаш беше преди цели 100 години. Та, когато аз завършвах бях много развълнувана, казах си че сега започва истинския живот, не останах да уча в своя роден град, заминах далеч от мама и татко. Всъщност, почти веднага след бала се захванах сериозно с ученето, искаше ми се да ме приемат в университета още от първо класиране, така и стана. След като минах всички изпитни сесии и стресове покрай това, когато вече най-накрая се успокоих и ме бяха приели, започнах да работя, исках да се науча да съм независима, не е същото, защото все още живеех при родителите си, но все пак беше някакво начало. След това, започна учебната година, мислихме си, че ще мине само по купони и веселие, от части първата година си беше по-лека, но да живееш с още хора, да споделяте малка кутийка, всеки със своите привички и възпитание, постоянните музики от съседните стаи, имаше си своя чар, но и не беше никак лесно. Парите са ограничени и трябва да направиш така, че да ти останат и за пътни до вкъщи. Но това все още не беше нищо. Втората година започнах успоредно с ученето и работа, за да мога да имам по-добър стандарт на живот и в същото време да не натоварвам родителите си с грижи за мен. Е, стандарт за по-добър живот нямаше, парите все не стигат, а в комбинация и със здраво учене, нямаше нито купони, нито веселие, а упорит труд. Честно казано не съжалявам за избора си, ако мога да върна времето назад, отново бих постъпила така, само може би една малка разлика, щях да се насоча към нещо свързано със специалността ми. Много от сегашнте ми колеги са по-малки от мен и веднага са успели да си намерят работа по специалността, което те в момента сигурно не осъзнават, но това е огромен късмет. Така, че не се колебайте, използвайте всяка възможност за реализация, защото е много тъжно, когато видиш млади и кадърни българи да се редят на опашка на Терминал 2 . А тук също може да се живее спокойно. Да, няма да взимаш много пари, но си си в родината, ще успяваш да преживяваш. Тъжно е че казвам „преживяваш“, но за съжаление при младите се получава именно това.

Не губете надежда, не губете кураж, учете и ще сполучите. Не всичко е купони и забавление. Има трудни моменти, но живота е това- възходи и падения, важното е да знаеш как да падаш и как да се изправяш.