ноември, 2015 • Личният блог на Станимира

30ное. 2015 by Lichnostno 1 Comment

Когато и мама не знае…

Има една интересна американско-британска фраза от едно време: „Mamma knows best // Ask mamma!“ В превод означава, че майката знае най-добре или че винаги можеш да я попиташ. Ние си го знаем това обаче и без да ни го казват американците или англичаните. Да се посъветваш с майка си е най-разпространеният начин да си поискаш сигурно мнение от човек, на когото имаш най-голямо доверие и който няма по никакъв начин да те нарани, заблуди или злоупотреби.

Дъщерите са особено привързани към майките си и дори, когато се омъжат (всъщност особено когато се омъжат!) започват да ги търсят по-често за неща като бебето, готвенето, почистването и дори мъжа. Съветите на мама са безценни за всяка възраст и на всяка тема.

Какво става обаче, когато и мама не знае да даде акъл за нещо? Замисляли ли сте се изобщо? Всъщност едно проучване, което четох наскоро, затвърди тази тенденция и доказа, че до такава степен е засилена вярата в майката, че ако тя по някаква причина не може да даде съвет, дъщерята е склонна да изпадне в наистина голямо затруднение и по-скоро би се отказала (ако съветът е за готвене или друга практическа дейност) да направи нещото, отколкото да се опита да намери друго решение – например да попита приятелка или да потърси какво пише по темата в Интернет.

И вие ли сте така? Доколко ценен, безпогрешен и незаменим е съветът на майката според вас? Кой друг може да ви даде също такъв съвет?

По мое мнение, ако сте споделили живота си с мъж, който държи на вас и ви обича безкористно, то вие спокойно можете да се доверите на преценката му и да поискате съвет за някои неща от него. Споделянето в една връзка е много важен елемент в изграждането на дълготрайни отношения. Така ще покажете, че го цените и че той е наистина важен в живота си. Освен това смятам, че има неща, които се научават и на принципа проба-грешка. Дори да не поискате съвет от някого, бихте могли да се справите след няколко опита. Що се отнася до бебета – винаги ще се намери приятелка или колежка, която е минала по този път, пък и винаги можете да попитате педиатъра, нали?

28ное. 2015 by Lichnostno 1 Comment

Бариера в общуването се проявява в тийн годините

Мнозина твърдят, че преградата в общуването се създава още докато детето е малко. Всъщност това е едно доста повърхностно съждение. В детството си всеки се учи как да общува и този процес е свързан с много трудности – от възприемането на модел на възпитание, преодоляването на поведенчески и логопедични проблеми, до поставянето на детето в непозната за него обстановка. Докато детето не постъпи в учебна среда, където да наблюдава известно време определени ситуации и да се запознае с участниците в тях, ние не можем да заключим, че това дете може или не може да общува.

Тийн годините са времето, когато се поставят истинските социални бариери, които повлияват на последващия живот на даден човек. Тъкмо тогава младежът е в средата, в която трябва да бъдат изпитани изградените до този момент принципи и възпитание. Той вече умее да прави трезва преценка за заобикалящия го свят и е способен да оцени поведението на околните като притеснително или задоволително. Способен е да направи някакъв избор за собственото си по нататъчно социално развитие.

Това е времето и когато поради развитието и промените в човешкото тяло, на показ изникват прекалена чувствителност, избухливост или арогантност. Зависимост от този етап, човекът взима някакъв модел на поведение и го следва до края на съзнателното си съществуване като единствено някаква задълбочаваща и експресивна среща в живота му може да я промени.

В тийн годините, поради висока чувствителност, могат да се появят:

Заекване, в следствие на стрес или друга тревога;
Интровертност и депресивни състояния – поради осъзната различност в стилово отношение и начин на разсъждение, което да го отчужди от досегашното обкръжение;
Високо самочувствие и арогантност – в следствие на изведнъж осъзнати умения, таланти или приемане на престижа на приятели или семейството върху себе си;
Бунтарство, агресия. Появяват се, когато детето съзрява твърде рано с проблемите на големите, но възрастните не успяват да му дадат адекватен съвет или да му обяснят как да се държи като възрастен в дадена ситуация.

В резултата на това младежът сам гради стени в общуването си с другите – на база възраст, пол, етнически, религиозни, социални различия или други. Получава се капсулиране, за да се запази собствената същност. Бариерата би могла да бъде отстранена с търпение от страна на околните, промяна на обстановката или обкръжението в този или в по-късен етап, намиране на ново занимание или повишаване на образованието.

Не случайно се казва, че тинейджърските са най-трудните години за мнозина. Тогава общуването трябва да се насърчава – споделяне на мисли, случки, преживявания.

11ное. 2015 by Lichnostno No Comments

Как да станем добри психолози?

Зная, че се възхищавате на хората, които могат много бързо и ловко да се измъкват от всяка ситуация, които разпознават лесно и безпогрешно характера на онези, с които общуват. Зная, че искате да сте по-интуитивни и да се досещате светкавично за някои неща.

Това не е невъзможно и не е само мит от книгите и филмите. Ако сте чели достатъчно, със сигурност сте открили най-добрия начин да се превърнете в точно такива персони. Отговорът се крие не само в трудовете по-психология, които ви казват, че за да извършите всички онези подвизи, изброени в горния параграф, е необходимо самите вие да сте добри психолози. В същността на психологията обаче се крие наблюдателността, а това е начинът вие да се откроите от другите. Разбира се, трябва и да си правите и правилните заключения, защото с грешна логика, можете да се объркате допълнително и да не прецените правилно човека срещу вас или смисъла на ситуацията, в която сте попаднали.

Още Артър Конан Доил го е казал в произведенията си за Шерлок Холмс – науката за дидактиката е тази, която позволява на мистериозния детектив да е ненадминат в делото си. Той безпогрешно забелязва заобикалящите го детайли, успява да запомни последователността им, има висока обща култура, за да ги прецени с нужната съобразителност и точност и най-накрая да оформи правилните заключения, несъмнено свързани с разкриването на убиеца.

Наблюдателността също е в основата на женската интуиция. Всеизвестно е, че жените обръщат много по-голямо внимание на малките неща, затова биха могли много по-бързо да навържат фактите, ако нещо от дома им липсва, ако нещо по облеклото, поведението или друго около човека срещу тях се е променило. Те имат високо чувство на съобразителност и у тях се поражда по-висш инстинкт.

За да си добър психолог ти трябва тъкмо това – дидактични умения и силна интуиция. И двете се развиват с много упражнения и постоянство.

Започнете първо с едно просто упражнение. Отворете хладилника за 10 секунди и се опитайте да запомнете кое къде е. После затворете и се постарайте да опишете с точност съдържанието и локацията на различните продукти. Така ще се научите с кратък поглед да обхождате всяко едно помещение, хората около вас, да забелязвате специфични белези и да свързвате с характерни черти. Наблюдавайте навиците на любимите си с ненатрапчива прецизност, без да се взирате дълго в тях. Това ще ви помогне да сте по-спокойни и след като сте наблюдателни няма да е нужно да ги тормозите с излишните си въпроси.

Бъдете дискретни и не привличайте вниманието върху себе си. Добрата наблюдателност ще ви помогне да разбирате всяка една ситуация бързо, да схващате намеци и намерения, преди да бъдат изречени или да предсказвате действията на извършващия ги. Ще развиете усещания за щастие или беда, просто защото мозъкът асимилира информацията преди вие да сте направили някакви съзнателни съждения.

Така ще се научите да бъдете по-добри деца, съпрузи и родители, защото ще разпознавате всеки симптом на тревога, беда, щастие или двоумене и ще съумявате да реагирате адекватно в ежедневието си.