Няколко думи за „бащата на историята“

Започвам с един въпрос. Можете ли сега и веднага, без да правите справка в интернет или в друг източник, да ми кажете името на онзи древен грък, за когото се смята, че е баща на историята. Херакъл ли беше? Не, това е другото име на Херкулес. Може би Хипократ? Не, той беше „бащата на медицината“. Тогава Херодот? Да, точно така.

Смята се, че Херодот е роден някъде около 484 г. пр.н.е. в град Халикарнас. Чували ли сте за това място? Не се безпокойте, ако не сте. Това е едно от старите имена на днешния град Бодрум, който на свой ред се намира по източното крайбрежие на Турция, на едноименен остров.

Herodotus_from_BodrumА всъщност защо Херодот е известен като „бащата на историята“? Това е определение, което някога му е дадено от оратора Цицерон и се е запазило до днес. Херодот е първият ни известен историк, от когото е запазено цяло произведение. Става дума за неговата „История“, която в последствие е разделена на 9 части, кръстени на деветте музи в древногръцката митология. За Херодот знаем, че е израснал в заможно семейство, имал е възможност да получи качествено образование и е пътувал много из Азия, Европа и Африка. Събирал е ценни исторически и географски знания, но е важно да отбележим, че гърците по онова време не са правели значими разлики между история и география, поради което дори са смятали Омир за първи историк. Но в момента говорим за Херодот, нали? Историите, които той е писал, са били записвани с идеята да бъдат преразказвани, поради които авторът им е обръщал значително внимание на боговете, митовете и съдбата. Има хора, които застъпват идеята, че Херодот е „баща на историческите измислиците“, но въпреки обвиненията, които се отправят по повод достоверността на неговата „История“, все пак значението й е неоспоримо. Тъй като някогашните ни предци, живели по нашите земи, а именно траките, не са имали собствена писменост, зя тяхното минало също съдим от записките на Херодот, както и от други чужди писмени сведения.

И една последна вметка. Знаете ли, че именно „бащата на историята“ е първоизточника на познатите ни 7 чудеса на света, защото е първият ни известен човек, съставил някога списък на античните забележителности.

Буккросинг или невероятните места, където можеш да намериш приказките на Светльо Кантарджиев

coffee_booksЗнаете ли какво е буккросинг? Това, най- общо, е размяна на книги. Взимаш и в замяна оставяш своя. В София има няколко кафенета, в които освен да се наслаждаваш на напитката си, сам или в  приятелска компания, спокойно можеш да отидеш до близката лавица с книги и да си вземеш нещо за четене. Звучи много забавно и действително е.

Вчера се разхождахме с приятелка и за отмала седнахме в случайно кафе. Ще ме извините, но не си спомням името му. Докато тя намери старо издание на Евгени Онегин на Пушкин, аз просто се присегнах към рафта до мен и сграбчих наслуки детска книжка. Оказа се „Как леопардът стана на петна” на издателство Ню Медиа Груп, чиито изпълнителен директор е Светльо Кантарджиев. Отдавана знаех, че издават и приказки за деца, но не бях попадала досега.

Заинтригувана от заглавието, заразглеждах страниците и се зачетох в книгата на Ричард Кимплинг. Нямаше обаче как да я взема, защото не носех друга. Затова просто отидох до бара и се измолих да ми я запазят. Сервитьорката се нави и още същия следобед се върнах за изданието на Светльо Кантарджиев. На нейно място оставих една италианска фантастика, която и без това мъчно четях и така и не дочетох.

Буккросингът е социален феномен от  значима обществена полза. Книгата е много специфична вещ, която прочиташ веднъж и най-често оставяш след това. Така де, колко книги сте препрочели? Има книги, които желаеш да притежаваш и запазваш у дома, защото си се влюбил в историята или просто искаш да завещаеш на поколението си. Но има и такива, които не са ти допаднали и когато станат много на рафта има две възможности – да ги изхвърлиш или да ги дариш. Да изхвърлям книги не обичам. Не ми се струва редно. Да дарявам – нямам време. Не мога и да изкарам два кашона и да продавам пред дома си. Немислимо е! Но буккросингът дава възможност за замяна, защото това, което не ти е интересно на теб, може да се превърне в любимо за друг.

Никога не съм предполагала, че ще заменя книга за детска, но какво да направя като книгата от издателството на Светльо Кантарджиев ми грабна погледа и ми се стори нетипична, интересна и много хубаво илюстрирана. Точно типът, който искаш да притежаваш. А и не всеки ден научаваш как леопардът е станал на петна, нали? 😉

Павилион за щастие

happiness-in-perpetuity-paul-bondДоста често се чудя на хората, които вечно се оплакват. Жалват се, че са нещастни, че не могат да намерят радостта в живота си и са недоволни от всичко, което им се случва. Ако ги наблюдаваш внимателно обаче, ще забележиш, че се усмихват, когато видят нещо забавно на улицата, подарят им цветя или си купят нова придобивка. А мъжете вкарват онзи доволен лукав поглед всеки път, когато видят хубава жена. Явно всички тези неща до известна степен им носят някаква положителна емоция, след като тялото им реагира неволево.

Всъщност много малко са хората, които са успели да наложат пълен контрол над емоциите си. Да се спрат преди да се усмихнат спонтанно, да останат безизразни при различни ситуации. Показването на емоция обаче свидетелства за наличието на чувства. Тялото им възприема и реагира на определени обекти, само разумът не иска да възприеме тази реакция като позитивна.

Тогава тези хора имат проблем на психическо ниво. Техните очаквания за щастието и радостта са далеч над действителните. При това положение, дори пред очите им да изникне павилион за щастие, те най-вероятно ще се оплачат, че късно се е появил, че е твърде висока цената (например бръчки от усмивки) и ще го подминат ей така.

Тези хора са неспасяем случай. Докато не променят мисленето си, няма да изпитат задоволство. Оставете ги просто да минат транзит през деня ви и не им позволявайте да ви развалят настроението.

Еластична ли е любовта?

Австралийската певица Сиа (SIA) най-сетне показа лицето си. Преди време бях специално проверила биографията й в мрежата и всичко, което срещнах, беше гръб и къса руса прическа. Към четиридесет годишната певица с уникален глас не притежава типичната за поп-а визия. Не прилича на Бейонсе, Кристина Агилера или Дженифър Лопес. Независимо това гласът й е разпознаваем, а стилът й – неподражаем. Песните й са както съдържателни, така и с майсторски изпипани видеа, които често разиграват някаква сцена, тясно обвързана с текста на песента. И този подход не бива да ни учудва. Въпреки че певицата рядко участва в клиповете си, тя самата е техен режисьор, а кой по-добре би могъл да предаде посланието чрез музиката си, освен самият изпълнител.

sia„Еластично сърце“ (Elastic heart) е поредната песен-поема от Сиа. Клипът е направо разтърсващ. Дванадесет годишната танцьорка Мади Циглер си партнира с известния актьор Шая Лебьоф. Веднага след премиерата си многопластовият им сложен танц в клетка предизвика скандал. Мнозина се изказаха, че това е педофилия, но честно казано, аз дори не я виждам. Този клип е сблъсък! В него всеки детайл е изпипан така, че да няма никакъв сексуален намек. Нищо, че двамата се докосват. Шая не докосва младата танцьорка Циглер така, както мъж би докоснал жена. Погледите и на двамата са измъчени. Мади е като Маймунка, която дразни Звяра. Образите са психологически наситени и изразяват състояния. Състояния на пълно отричане, на капитулация, на осъзнаване, на каратзис. Две контрастни състояния на една душа. За мен, като човек, който много се е интересувал от психология, подобна драматургия представлява истински интерес. Потърсете текста на песента, ако не можете да различите думите, и след като го прочетете и вникнете в дълбочината му изгледайте клипа. Ще видите драмата, борбата, отстъплението.