Месец: ноември 2014

22ное. 2014 by Lichnostno No Comments

Думите, които НЕ трябва да използваме

Рядко се вслушваме точно в думите на събеседниците си. По-скоро следим смисъла, отколкото да отдаваме значение на начина на изразяване. В разговор с приятели или у дома говорим на жаргон и ни отговарят по този начин.

Когато ни е нужно да сме по-делови, да се съобразим с обстановката или да проведем разговор с по-интелигентен събеседник, откриваме, че в речта ни присъстват много паразитни думи, които дразнят слуха на околните.  Така например младите не спират да използват обръщението „човек“.  Други наречия като „в смисъл“, „нали“ са израз на желанието ни в първия случай да изглеждаме по-умни като обясняваме нещо, а във втория  да убедим събеседника си в правотата на мнението ни.  Когато разказваме случка често си служим с глагола „викам“. Той звучи толкова абсурдно в самата си същност. Ако се запишете и прослушате после едва ли ще познаете ситуацията си. Със сигурност много сте крещели!

to-speakЗа да избегнете досадните паразитни думи, опитвайте се дори в ежедневните си разговори да обръщате внимание на начина, по който конструирате изреченията си. Не си казвайте „Е, сега съм у дома или на кафе и мога да си говоря както си искам“. Без да сте го желали ще пренесете тази реч на място, където ще бъде неподходящо и ще ви гледат с неразбиране.

Как да се отучите? Като цяло стремете се да говорите по-бавно и отчетливо. Когато бързате слагате в устата си думата, която най-напред ви попадне. Освен това си създайте навик да четете повече. Независимо дали това ще бъде книга или любимо списание. Четенето обогатява речника. Не след дълго сами ще усетите колко по-леко ви тече мисълта. Околните също ще забележат разликата.

13ное. 2014 by Lichnostno No Comments

Браковете по професия ограничават мирогледа

marriageВ обществото ни е залегнало социалното стереотипно разбиране, че мъжете и жените от професии като медицина и право е добре да си търсят половинка със същото поприще. Защо, питам аз? Мнозина твърдят, че в толкова напрегнати професии с безкрайно плаващо работно време е необходим партньор, който да разбира нуждите на другия. Някого, с когото да споделят при проблем, да разбира деформирания от спецификата на работното място хумор, реч, начин на мислене. Това са много интелигентни хора, които обвързват живота си с книгата, с постоянното четене, с постоянна ангажираност. Мнозина не могат да разберат амбицията им за професионален растеж. Мисля, че има резон в твърдението. Моят въпрос обаче е – не ограничава ли това мирогледа на двойката. Според мен – да.  Определено при брак с партньор в същата професия съревнованието е неминуемо и общуването ограничено в рамките на средата.

Аз мисля, че хората са различни. Любовта не е чувство, на което можеш да заповядваш и насочваш. Не толерирам браковете по професия, тъй като те ограничават развитието на отделната личност. Мнозина подобни двойки срещат трудности да комуникират с хора от различна сфера. Трудно провеждат разговор с инженери, архитекти, особено с артисти, литератори и музиканти.

Браковете по професия задават цялостна линия в семейството. Често такива родители настояват децата им да вървят по стъпките им. Налагат образец за начин на живот, на работа, на брак. Ако желанието им се сбъдне, добре, но ако детето има интереси в друга област се получава конфликт.

На последно място мисля, че стереотипите създават обществени предразсъдъци. Ако писателка се влюби в адвокат от семейство на адвокати е малко вероятно близките на мъжа да одобрят тази връзка. Борбата между наложеното с години мислене в съзнанието на адвоката и сърдечните му трепети ще разбият отношенията между двамата. А истинската любов каца веднъж на рамото. Чувствата не трябва да се превръщат в обществена разменна монета. Живеем в 21 век, когато би трябвало браковете по сметка и интерес да са отживелица.

Бракът е съюз между двама, които са готови да се подкрепят и грижат един за друг в болест и здраве, в богатство и бедност… Поне на теория.

04ное. 2014 by Lichnostno No Comments

Да научим децата на правилата за безопасност на пътя

Децата нямат способността да преценят скорост, разстояние и посоката на движение на автомобила. Ето защо трябва да бъдат научени на правилата за движение по пътя. До една възраст вие ще им помагате, но след това малко по малко трябва да се научат на самостоятелност. Има няколко прости правила, които трябва да им предадете, за да се чувствате по-спокойни за тяхната безопасност, когато отиват и се връщат от училище.

7311181Може да започнете с „часовете“ по правилно движение по пътищата още от вкъщи. Подгответе ги като им обясните за бързодвижещите се коли, за пешеходните пътеки, за светофарите, за това как колите сигнализират, че ще завиват. Когато излизате навън, го „изпитвайте“ какво трябва да се направи, докато пресичате, накъде да се огледа и т.н. Оставете детето да ви води, но все пак не му давайте пълна свобода на действие. Винаги го дръжте за ръка дори да е уверено в решенията си. Когато не може да разгадае дадена ситуация докрай, му обяснявайте какво е пропуснало. Кръстовищата без светофар са най-опасни, но и най-добрият учител. Там трябва да се внимава и за завиващи коли, не е достатъчно да се огледа само наляво и надясно. Там може да тренирате заедно редовно.

Обяснете му, че винаги трябва да се пресича на зелен светофар за пешеходци. Наблегнете и на това, че има безразсъдни шофьори, затова независимо че свети зелено, трябва да се внимава и пак да се поглежда и в двете посоки преди да се пресече улицата. По време на игра на топка също може да се получи неприятен инцидент, така че обяснете на детето да не тича след нея на улицата, а да помоли някой възрастен за помощ.

Успешното овладяване на всички тези ситуации е в преговарянето им и в практиката. Повтаряйте пътните упражнения многократно още преди детето да е тръгнало на училище, за да свикне по-бързо.