Струва ли си магистърската степен?

Този пост е насочен към по-младите ми читатели, които в момента са студенти или пък наскоро завършили студенти, които се чудят има ли смисъл да продължават висшето си образование.

Ако питате мен дали си струва да се записва магистърска степен, отговорът ми е следният: Да, ако можете да си го позволите финансово.

graduate_lady_glasses-512Между следването в бакалавърска и магистърска степен има няколко основни разлики, които е хубаво да знаете. Първо, кандидат-бакалаври са почти всички млади хора у нас. Всеки записва нещо, някъде и го „избутва“ до диплома по някакъв начин. Това е причина дипломата за бакалавър да няма особено голяма стойност в нашата страна. Важно е да я имаш, но не е от ключово значение. Второ, мисля, че има не една и две специалности, които са без особена реализация и много хора учат едно, а на практика работят друго.

Когато говорим за магистратурата, ето кое е различното: Първо, отношението на преподавателите е по-различно към самите студенти. Възприемат ги като по-големи, по-зрели, по-умни и хората, които са „каймака“ на дипломиралите се бакалаври. Магистрите са една идея по-добри от доскорошните си колеги, затова заслужават друг тип отношение и получават друг тип отношение. Второ, да запишеш да учиш още година-две след като си се дипломирал като висшист, е признак за желание за себеусъвършенстване и наличие на лична мотивация. Трето, тук таксите са много по-големи и едва ли има случайно попаднали хора в курса. А дори да има, те са малцинство. Четвърто, когато отидете на интервю за работа, ще усетите, че на вас се гледа с по-д0бро око. Вие не сте сред много записали нещо, някога, за да усетят вкуса на студентския живот. Вие вече изглеждате по-добри, по-целенасочени и по-мотивирани. Такива качества се търсят, така че записана или изкарана магистратура вече не работи само в интерес на професионалните ви знания и умения, но също така и за вашата репутация и имидж.

Надявам се, че ви накарах поне малко да се замислите и да ви изложа моето виждане разбираемо.

Полезни упражнения за болки в кръста

Проблемите на модерните компютърни професии застигнаха и мен. Липсата на достатъчно движение в ежедневието си каза думата, а толкова се надявах да ми се размине. Напоследък много ме боли кръста, поради това, че работата ми е свързва със седене пред компютър 8 часа на ден. Досега не съм имала такива проблеми, въпреки че от две години работя все в седящо положение. Предполагам, че причината е в това, че преди имах възможност да ставам от време на време и да си почивам по 5 минутки. Сега съм плътно пред компютъра през целия работен ден. Пробвах да си сменя стола с по мек – имаше някакъв ефект, но не много голям. Сменям позата, когато усетя, че ми става неудобно, но ефектът пак е минимален.

Осъзнах нуждата да правя някакви упражнения в помощ на лумбалната област. Поразпитах и ми казаха за едно българско YouTube видео с лесни упражнения, които могат да се правят вкъщи. Досега съм пробвала само два пъти преди работа, както препоръчва кинезитерапевта от видеото. Странно, но усещам някакво подобрение, въпреки че не е минало много време. В плейлиста има още 3 видеа, но тези упражнения все още не съм ги пробвала. Искам първо да овладея по-добре тези, които правя в момента. Силно се надявам това да е цялостното решение на проблема ми в бъдеще.

 

Не се примирявай с малко като знаеш, че има повече

Тук в никакъв случай не става дума за пари. Може би това е била първата асоциация на всички ви, затова искам да го уточня. Става въпрос за това какви възможности имаш в живота, какво максимално можеш да извлечеш от него, за да наблегнеш на развитието си, било то личностно или професионално.

Що се отнася до личния ти живот, това „повече“ би значило опознаване на света, на нови култури и страни. Можеш да трупаш знания за всичко, което те заобикаля и по този начин да усъвършенстваш себе си, ако това е нещото, към което се стремиш, разбира се. Опознавай цял живот, бъди инициатор на собствената си малка еволюция. Така личностното ти израстване може само да спечели.

http://www.dreamstime.com/-image22213538В работата нещата също могат да поемат в положителна посока стига да си готов да трупаш знания в свободното си време, за да си осигуриш едно по-добро бъдеще. И тук пак не говорим за пари, а по-скоро за овладяване на занаят до такава степен, че ти да си този, който да избира кое предложение да приеме и кое да отхвърли. Така би намерил правилното място за себе си – там, където да чувстваш, че принадлежиш.

Тази статия би била по-добре разбрана от хора, чийто стремеж към прогрес е нестихващ. Само тогава тезите в нея биха ви се сторили достатъчно оправдани. Такива хора не се примиряват с малко знания, те имат нуждата да надграждат себе си, да си поставят все по-високи цели и да ги достигат.

Когато Той и Тя се срещнаха… от Никълъс Спаркс

„Талисманът“ – книгата, която няколко човека ми препоръчваха от Никълъс Спаркс, се оказа доста добро попадение. Заслужава няколко реда в блога ми.

Честно да си призная в първите страница действието вървеше някак бавно и романът не ме грабна веднага. Описваха реалностите на войната – в Ирак, ако трябва да сме по-точни. Някъде след половината на книгата нещата започнаха да се забързват и нямах търпение да я изчета цялата.

Talismanat-Net-1320824291Главните герои, Логан и Бет, естествено се влюбват – все пак това е роман на Никълъс Спаркс. Логан, воден от съдбата, търси нещо, което сам не може да разбере. И все пак продължава да го търси. Бет е от онези хора, които поемат инициативата, откровени са,емоционални, но и чувствителни. Тя е отдадена майка на сина си, Бен – будно и целеустремено дете. Нана, бабата на Бет, е моят фаворит обаче. С нейните остроумни включвания и чувство за хумор тя искрено ме забавляваше.

От четирите романа на Никълъс Спаркс, които съм прочела досега („С дъх на канела“, „Тетрадката“, „Последната песен“ и „Незабравима разходка“), този е най-загадъчният. Другите 4 си приличат, поне аз така го възприемам, но този е различен. Имаше малко повече мистерия сякаш, но не ми отне дълго да разгадая нещата предварително. Може би това, че не гледах филма преди да прочета книгата допринася за горното ми заключения. Да, определено това е причината.

Дали препоръчвам „Талисманът“? Твърдо „да“. Защо? Бих го описала по следния начин – държи те в напрежение; знаеш, че нещо ще се случи, нещо предопределено, но не задължително хубаво. Това чувство ме беше обзело през цялата книга. Онова, което не можах да предвидя, беше краят, признавам си. Очаквах най-лошото, но уви…

Само определени хора заслужават да познават истинското ти Аз

Това е цитат на един мой приятел, който ме накара силно да се замисля. След известен размисъл, на който и вие ще станете свидетели след малко, приемам мисълта за напълно вярна.

chamo.san_fashion.tv04Защо трябва да разкриваш какъв си всъщност пред всеки? Хората идват и си отиват. Понякога остават в живота ти за по-дълго, друг път не. Ти трябва да пазиш онази специална страна, която те прави такъв, какъвто си, само за хората, които истински ги е грижа за теб.

Понякога дори и най-близките ти приятели не те познават достатъчно добре. Може би се страхуваш да им покажеш кой точно си, защото те е страх, че ще ги отблъснеш. А може би си избрал да скриеш някой неща, защото им нямаш пълно доверие. И все пак трябва да има някой, на който може да се довериш напълно, но този някой все още не се е появил.

Трябва да се заобиколиш с хора, покрай които може да си себе си – такива, на които да разчиташ за всичко; такива, които ще те разберат; такива, пред които истинското ти Аз само ще иска да се покаже. Това никак няма да е лесно. Но винаги е по-добре са имаш един верен приятел, отколкото стотици некачествени.

Не знам доколко добре успях да обясня ситуацията, постарах се да събера мислите си в смислен текст. Дано не се е получило объркано. Аз си го разбирам 🙂