Излишните думи

Какво всъщност е словото искам да отбележа в тази статия. За мен словото е дело – т.е. думата поражда ответ, действие, реакция. С нея трябва да си служим доста внимателно. За огромно съжаление не го правим. Всяка дума въведена в нашата мисъл или говор възбужда едно огромно „възстание” в човешкия дух. Словото е едно „бащино огнище”, около което нещо припламва и от което нещо естествено е да следва. Нашия ежедневен живот доказва, че няма и не може да има „думи без последствия”. Словото ни въздейства, защото е продукт на най-ценното – мисълта ни. За целта ние трябва да си служим внимателно и с чувство на голяма отговорност със думите и тяхната сила. Нека да не забравяме нито за миг, че те придизвикват реакция и променят нещата. Ние трябва да бъдем  особено внимателни с така наречените „невинни думи” – не трябва да ги  пожелаваме и произнасяме, ако не сме склонни  да отдадем значението, което те имат. Често ние студентите произнасяме опасни и безотговорни пожелателни вричания, от рода на: „Да става, каквото ще с мен на тоя изпит !“, “Да върви по дяволите тоя професор ” и темподобни изрази. Именно те дават тласък на нежеланите процеси и реакции в нашия живот. Те предизвикват последствия, които никой не може да предвиди. Произнасянето на излишните изрази, думи и слова води до голям обрат в нашата среда. Важното е да се произнасят само думи, които доста добре сме обмислили! Ние хората трябва да си създадем един незаменим кодекс от благословии, които да насърчават така забравеното в нас златно добро.

Гневът е излишен !!!

Излишно е да се гневимДнес искам да Ви споделя за това погубващо света чувство –  гневът .За мен един разгневен човек се е запътил към ерата на Чарлз Дарвин – връща се на назад към животното и всичко животинско в него. Това чувство блокира, даже парализира нашата мисъл. Когато човек остане без нея какво друго освен да бъде едно голямо доказателство за това, че е обезчовечен. Всеки един от нас в ежедневието се гневи за разни прости и излишни работи, за които после съжалява от позицията на времето. Какво всъщност е една разгневена студентка каквато съм аз? Напоследък много често се улавям ,че се гневя по време на сесия за много нередни неща – като злобата и завистта и сродни човешки „качества”. Човек който притежава тези „качества” означава, че са му свършили силите и способностите. Искам да споделя, че тия хора са тръгнали по един доста трънлив път и той ще бъде  осеян с доза страх, колебание, неувереност и  несигурност. Този път е обречен да бъде без изход. Съветвам Ви да не обръщате внимание на такива хора, да не се гневите. Нека ние, които обичаме хубавите моменти и доброто настроение не се поддаваме на гнева, каквито и да са причините за него. Тези причини не са адекватни. Това много лесно и бързо се установява като премине гневът и започваме да се убеждаваме, че е било напълно излишно. За напред трябва да се пазим от това емоционално премеждие, защото рискуваме много в себе си – не само загубеното време, но и нещо доста безспорно – фактическите последствия  от този излишен гняв. Пожелавам  да се владеем  при всички обстоятелства, да не допускаме никога, за нищо на света да се разгневяваме.

Създайте си добро настроение!!!

Както казах аз съм човек, който се радва на хубавите моменти в живота и обича да се забавлява. А що се отнася до дефицита у нас, си мисля че ние сами трябва да си създаваме тези златни и зареждащи хубави моменти. Тук ще се опитам да Ви дам един съвет. За мен доброто насторение е главно условие за всичко. То  логично съответства на човешката добронамереност, която е естествено качество на човека. Доброто настроение съдейства за проява на добронамереност, но и добронамереността е условие за добро насторение. Това е най-важното основание да смятам, че добрите моменти с хубави оттенъци може да се създават с известно условие на волята, при наличие на съзнание за неговата насъщност. Ние хората може да свикнем да бъдем винаги в добро насторение и разбира се да го поддържаме и предаваме на всички около нас. За да достигнем това решение и действие е важно да знаем, че опорните точки за това са характера на човека и ясното съзнание за това. Възвишена мисия на земята и особено в съзнанието е, че доброто и хубавите мигове най-точно изразяват човечността. Ние трябва съзнателно и постоянно да го поддържаме. По този начин то ще изразява виталност, която ще тържестува,  когато е съпроводена от значителни и хубави моменти. Именно тези моменти ще импулсират доброто ни настроение. Човек не може да докаже, че е приятел на себе си така, както с добронамереността си, която проявява  в създаването на тези хубави моменти през ежедневието ни.

Спа Дизайн България – ново познанство

Спа Дизайн България - нова приятелкаТъй като по принцип се движа в голяма компания от около 10 души, доста често се случва към нас да се присъедини някое непознато момиче или момче, приятел на някой от компанията. Наскоро се бяхме събрали да разпуснем в едно заведение и докато се хвалех колко добре ми се е отразило последното ми посещение в един СПА дизайн център, едно момиче, което не познавах, възкликна изненадващо. Още не се бяхме запознали, а тя много въодушевено започна да ме разпитва за подробности. Оказа се, че тя работи във фирма Спа Дизайн България, която реализира СПА и Уелнес съоръжения. Тя се занимавала основно с цветовото оформление на СПА центровете и затова ме накара да и опиша външния вид на този, който бях посетила аз. Това беше трудна задача – много по-лесно беше да и обясня къде се намира, за да се ориентира дали Уелнес центъра е дело на Спа Дизайн България или на друга фирма. В крайна сметка се оказа, че съм си запазила рекламната листовка в портмонето си. Момичето, което вече знам, че се казва Силвия, остана много радостна след като разбра, че съм ходила на СПА процедури в техен обект, създаден преди около 8 месеца. Направи ми много добро впечатление – много готин и весел човек. Препоръча ми още няколко места, пак създадени от Спа Дизайн България, където мога да пробвам процедурите, дори каза, че може да ми издейства някакво намаление за услугите. Винаги ми е било интересно да се запознавам с нови хора, защото не знаеш кога и за какво може да ти помогне човек.