Преди години татуировки си правеха само хора, които са били в затвора или членове на дадена гангстерска банда. Всъщност това е било символ, че си лошо момче. В наши дни обаче не е така. Днес вече почти всеки има поне една татуировка, която свързва с нещо или някакъв момент от живота си.
Честно казано аз няма против татуировките, дори ги харесвам. Не одобрявам обаче цялостното изрисуване на тяото. Това вече не ми допада. В Иран обаче не се гледа с добро око на рисунките по тялото. Не са официално забранени, но определено не са за предпочитане. Според тамошните власти те са знак за психично разстройство и са вид травма. Дори въвеждат задължителен психотест на шофьорските изпити за хора с татуировки. Според правителството, рисунките по тялото са заплаха за ислямските цености и унищожават иранската култура. Въпреки това, обаче доста млади иранци рискуват и си правят татуировки, а и все пак техни идоли също са изрисувани, като например известния футболист Ашкан Дежага, които обаче когато играе в родината си е облечен с фланелка с дълги ръкави. Според мен не всички, които имат татуировки са психично болни или обременени. Да, със сигурност е мода, на която ще й отмине времето, но повечето хора си ги правят, защото те символизират нещо. Например любим човек, труден момент от живота, които ги е белязал душевно, но им е помогнал да израстнат като личности. Не мисля, че на хората трябва да се поставят етикети, само защото иска да са различни или се чувстват различни.
За мен мерките в Иран относно рисунките по тялото са малко драстични, но все пак те с доста по-консервативни, а и не съм до толкова запозната с тяхната религия. Радвам се, че тук в нашата страна няма различно отношение към татуировките. Все пак живеем в демократична страна и всеки има право да изглежда по начин, по които се харесва.
