Духовно пробуждане

Намираме се в ерата на доминиращите консуматорство и егоцентричност и изглежда някак абсурдно да говорим за „духовно пробуждане“. Обаче забелязвам, че все повече хора се интересуват от темата, с риск да бъдат приети от масовото общество за особени или различни. И аз съм един от тези странници, които се вълнуват не само от материалната, но и от духовната си същност.

Много неща вече се променят в света. Живеем във време на пробуждане и желаем промяна. Нестихващата вихрушка от ежедневни проблеми ни залива и се нуждаем от някакъв по-висш смисъл за живот. Мнозина искат да вземат живота си в свои ръце и да избягат от моделите, наложени от обществото. По този начин те ще открият вътрешното си аз, ще разберат какво е за тях истинскoто щастие и ще живеят живота, който наистина искат да живеят, а не този, продиктуван от заобикалящите ни клишета.

На прага семе на едни от най-големите човешки и социални проблеми, които светът е виждал. За да се справим с тях, са ни необходими по-различни действия от досегашните. Все повече хора вече са достатъчно смели да внесат промяна в самите себе си и семействата си, защото знаят, че промяната, от която се нуждае планетата ни, преминава първо през индивидуалната трансформация.

Хората, които имат подобен мироглед, можем да ги наречем духовно пробудени. Те виждат, че кръгозорът им се увеличава, техните интереси се развиват, смисълът на живота им се променя и придобиват нови стремежи и вдъхновения. Всичко това е продиктувано от желанието им да се променят в името на всеобщата глобална промяна.

За някои да излязат от черупката си, означава да се саморазрушат, а за други – да израснат. Вие от кои сте? Припознахте ли се в някои от думите ми? Тази статия събуди ли малък пламък във вас? Ако ви трябват още вдъхновяващи слова, то ще ги откриете в следващата статия в блога ми. Бъдете готови, а дотогава се опитайте да бъдете най-добрата версия на самите себе си.

От българско към световно

Българското си е българско… или не съвсем. Наскоро ми попадна статия за това, кои български „неща“ са патентовани като БЪЛГАРСКИ и популярни като такива по цял свят. Ако вярваме на статията това са: чипровските килими, бялото саламурено сирене, лютеницата, суджукът/луканката, българското кисело мляко, българското розово масло.

ecologi5Оказа се обаче не само с народните патенти с екзотичен традиционен привкус България може да се похвали. Ние имаме доста по-голям принос и в световен план. Оставям на страна компютъра, който не е патентован като чисто български, оставям и на страна странното ЗАБРАНЕНО изобретение, което, според слуховете, можело да дели надлъжно банкнота на половина. Визирам една последна новина.

Преди няколко дни група български учени са направили два патента в сферата на екологията и индустрията. Не ми стана ясно точно какви са те, но представят начини за намаляване на вредните емисии от въглероден диоксид  от двигатели с вътрешно горене , както и от ТЕЦ (ползващи въглища), парни кораби и други замърсители.

Ако това стане реалност съм сигурна, че в света вече ще ни знаят с не толкова обикновени неща, а България ще стане известна и с общото подобряване и поддържането на екоравновесието на околната среда.