О, пак започнаха.
Във фитнеса го видях. Около трийсет и нещо, облечен като за корица на списание, снима се в огледалото след всяка серия. Не за да провери техниката си, а за да документира „усърдната“ си работа. После – стори, филтри и качване в Инстаграм. Под надпис, че е „в процес на трансформация“. В какво, се чудя? В професионален инфлуенсър, който продава празни обещания за „уникален“ живот?
Статистиката е смущаваща: над 80% от хората вярват, че са по-умни, по-креативни и по-добри шофьори от средностатистическия човек. Това не е просто самочувствие. Това е колективна илюзия за уникалност. И е опасна. Защо? Защото ни пречи да видим собствените си слабости и да се учим.
Всичко тръгна със социалните мрежи. Преди, ако искаше да се похвалиш с нещо, трябваше да го кажеш на близките си. Които, ако си достатъчно нелеп, ще ти кажат истината в очите. Сега имаш аудитория от стотици, хиляди, дори милиони непознати, които са склонни да те харесват, независимо колко си неадекватен. Алгоритмите ни показват само това, което искаме да видим – потвърждение на собствените ни убеждения. Така се създава ехо камера, в която всеки е гений, експерт и най-интересният човек на света.
Помня една рекламна агенция, в която работех преди години. Имахме клиент – собственик на магазин за обувки. Той беше убеден, че обувките му са „революционни“ и ще променят света. Отказваше да слуша съвети, настояваше на абсурдни рекламни кампании и накрая фалира. Не защото обувките му бяха лоши, а защото не можеше да приеме критика и да се адаптира към реалността. Класически пример за човек, влюбен в собствената си „уникалност“.
Друг пример: приятел, който реши да стане „предприемач“ и да създаде „иновативно“ приложение. Без никакви познания в програмирането или маркетинга. Инвестира всичките си спестявания, работи денонощно, но накрая се провали. Защото беше убеден, че идеята му е гениална и не се вслуша в съветите на хората с опит.
Не казвам, че не трябва да имаш самочувствие. Напротив. Самочувствието е важно. Но има разлика между здравото самочувствие и нарцисизма. Здравото самочувствие се основава на реални постижения и качества. Нарцисизмът – на илюзии и самозаблуди.
Истината е, че повечето от нас сме доста посредствени в повечето неща. И това е нормално. Няма нищо лошо в това да не си гений. Важно е да си честен със себе си, да признаваш слабостите си и да се учиш от грешките си. Да се стремиш към подобрение, а не към перфектност.
Затова, следващия път, когато видиш някой да се снима в огледалото във фитнеса, или да се хвали с „уникалните“ си постижения в социалните мрежи, просто се усмихни и си напомни, че повечето хора са склонни към самозаблуда. И че най-важното е да бъдеш реален, а не „уникален“.
Спрете да инвестирате в илюзии. Инвестирайте в реални умения и качества. Инвестирайте в критично мислене и самокритика. Защото само така можеш да постигнеш истински успех.
