Попаднах на един от последните епизоди на тазгодишния Survivor – игра, битки, драма, нищо необичайно на пръв поглед. Но накрая на една от игрите се случи нещо, което промени всичко. Беше кратък момент, но толкова истински, че бих го изпратила до всеки човек на тази планета.
Една от участничките рухна – не от загуба, а от стреса, който е натрупала в себе си, за да бъде силна за отбора си. Тялото ѝ се отказа. Буквално не можеше да диша. Всички около нея замръзнаха безсилни. Водещият позволи на състезател от противниковия отбор да се приближи. И този мъж направи нещо велико. Не каза: „Успокой се“. Не каза: „Спри да плачеш“. Просто беше там.
Ако в желанието си да успокоим някого използваме реплики, които омаловажават преживяването му, например, „не е голяма работа“ или „спокойно, няма нужда да се тревожиш“, ние всъщност правим емоцията, която изпитва да изглежда непозволена или неправилна. Все едно наливаме масло в огъня, защото човекът усеща, че не сме наистина до него и не го разбираме. Тогава пропастта между нас се увеличава.
Същото се наблюдава и при децата. Когато утвърждаваме емоциите им, те започват да се успокояват. Но ако реакцията ни провокира ескалация, значи думите ни омаловажават техните преживявания. Понякога не различаваме и една друга реакция, при която детето или човекът отсреща млъква, но не защото се чувства разбран, а защото е приел, че е сам и никой няма да го разбере. Родителят или партньорът е спокоен, че е реагирал правилно, но всъщност ефектите от тази самота ще се проявят в бъдеще, когато детето откаже да общува с родителите си след пълнолетие или когато партньорът престане да плаче и просто изстине с времето, като те напусне в един момент, без много обяснения.
Затова НЕ спирай емоцията, когато човекът срещу теб е в нея. Просто бъди там. Действай чрез сърцето, не чрез мозъка, както показа мъжът в предаването. Това, което направи, се нарича съвместна емоционална регулация (co-regulation) – процес, при който един човек съзнателно и с емпатия регулира състоянието на друг, чрез присъствие, дишане, тон и нежна грижа. Това не е техника. Това е акт на любов. Това е нещо, което трябва да се учи още в детската градина, защото липсата му води до дълбоки рани и модели на самоунищожение в зряла възраст – алкохол, преяждане, зависимости, емоционална изолация, нездрави връзки.
You must be logged in to post a comment.