Прераждането в китайската култура

Сред китайците съществува едно езотерично учение, свързано с прераждането, в рамките на външното учение от отминалите епохи. То може а се проследи в ученията на древните философи и мъдреци на народа, особено в съчиненията на Лао Дзъ, великият китайски мъдрец и учител.

Лао Дзъ, чието съчинение „Лао Дзъ Дзин“ се е превърнало в класика, според редица източници преподавал прераждането на своя вътрешен кръг от ученици и последователи. Той учел, че съществува един фундаментален принцип, наречен Дао, за който се приема, че е тъждествен с „първичния разум“, чието проявление се нарича Дъ и представлява творческата активност на Вселената. От единството и действието на Дао и Дъ води началото си светът, включително и душата на човека.

Лао Дзъ казва: Да не знаеш, че истинското Аз е безсмъртно означава да бъдеш в печалното състояние на заблуда и поради това да понесеш множество бедствия. Знай, че в човека съществува част, която е фина и духовна и която е небесната част в него.

Колкото и странно да звучи на мнозина от нас, които не сме запознати с тази тема, древните хора, често възприемани като варвари, наистина имали философия от високо ниво, която се сливала в една мистична форма на религия. Интересно, нали?

Ученията на древните халдейци

Древните халдейци проповядвали учението за прераждането. Основната част от персийските и халдейските мистици, известни като Магове, господари на скритата мъдрост, се придържала към учението за прераждането като фундаментална истина. Те успели да обучат мнозинството от своя народ до много по-висока степен, отколкото народа на Египет, и избягвайки идолопоклонническите тенденции, характерни за египетското население, демонстрирали много високо ниво на философско, окултно и религиозно знание. Маговете учели, че душата представлявала сложна същност и определени части от нея загиват, а други нейни части остават и преминават през серия от земни и неземни съществувания, докато накрая душата достигне такава степен на чистота, че успее да се освободи от необходимостта от по-нататъшно прераждане. Според тях, едва тогава душата започва да живее на място, изпълнено с неизразимо блаженство – мястото на Вечната светлина.