Стериотипи

Преди години татуировки си правеха само хора, които са били в затвора или членове на дадена гангстерска банда. Всъщност това е било символ, че си лошо момче. В наши дни обаче не е така. Днес вече почти всеки има поне една татуировка, която свързва с нещо или някакъв момент от живота си.

Честно казано аз няма против татуировките, дори ги харесвам. Не одобрявам обаче цялостното изрисуване на тяото. Това вече не ми допада. В Иран обаче не се гледа с добро око на рисунките по тялото. Не са официално забранени, но определено  не са за предпочитане. Според тамошните власти те са знак за психично разстройство и са вид травма. Дори въвеждат задължителен психотест на шофьорските изпити за хора с татуировки. Според правителството, рисунките по тялото са заплаха за ислямските цености и унищожават иранската култура. Въпреки това, обаче доста млади иранци рискуват и си правят татуировки, а и все пак техни идоли също са изрисувани, като например известния футболист Ашкан Дежага, които обаче когато играе в родината си е облечен с фланелка с дълги ръкави. Според мен не всички, които имат татуировки са психично болни или обременени. Да, със сигурност е мода, на която ще й отмине времето, но повечето хора си ги правят, защото те символизират нещо. Например любим човек, труден момент от живота, които ги е белязал душевно, но им е помогнал да израстнат като личности. Не мисля, че на хората трябва да се поставят етикети, само защото иска да са различни или се чувстват различни.

За мен мерките в Иран относно рисунките по тялото са малко драстични, но все пак те с доста по-консервативни, а и не съм до толкова запозната с тяхната религия. Радвам се, че тук в нашата страна няма различно отношение към татуировките. Все пак живеем в демократична страна и всеки има право да изглежда по начин, по които се харесва.

Хижа в планината

Представата за идеална почивка според мен е свързана не с море, както повечето хора биха предположили, имайки се предвид на каква вълна е по-голямата част от населението на нашето полукълбо.

Идеалната представа за почивка за мен е свързана с планината. В някоя красива гора, където човешки крак рядко стъпва, а там – насред нищото – дървена хижа, която може да побере максимум две семейства.

Отивате там със семействата и приятелите си и се наслаждавате на природата, чистият въздух и дългите следобеди в приятната прохладна прегръдка на хамака.

А вечерта, обличате по-дебели дрехи и палите огън в камината, където можете и да приготвите и храната за вечеря.

Имам усещането, че по този начин мога да прекарам дните си. И не говоря само за лятото, а за целия си живот. Стига да съм заобиколена от любимите си хора, и тази невероятна природа.

Истината е, че това е само усещане. Не бих могла да живея по този начин. Това е момент, в който да се откъсна от действителността и да избягам от рутинните си задължения, но на практика да живее човек така изисква много умения, сила и издръжливост. Трудно се достъпват подобни места с автомобили, а и би трябвало да е така, защото искаме самота и приятно сливане с природата. Доставки едва ли се правят, а не дай си Боже ако някой се разболее.

За една седмица е приемливо и прекрасно, но ако цял живот си лишен от удобствата на града, при все, че си бил свикнал с тях – си е направо коштунство.