Комплексите като синдром

Всеки един от нас е рожба на комплексите (че кой жив и нормален човек не страда от тия недостатъци, съпътстващи неотлъчно нашия характер, те ни притесняват и доста пъти тормозят). А те могат да се породят и от поведението на околната среда. Във века на екологията, околната среда представляват и околните люде, а не само земята и горите. Чувството на неудволетворение, наречено от психолозите „фрустация” е едно емоционално състояние на човека, понякога излъган от своите очаквания. Налице е създадена пречка към изпълнение на силно желана цел, може да бъде резултат на собственото неумение да се пребориш с пречките, с високата летва, която са ти поставили. Но това може да бъде резултат и на поведение на околните, които ти пречат. Колко ли са тези, които не са били победени от „стечението на обстоятелствата” ? Затова ние трябва да уважаваме всеки един човек, който се стреми към нещо свое като амбиция, който се бори с изкуствено създадените пречки. Работата е там, че той понякога се уморява преди или непосредствено след финала, както е при дългите бягания. Рекордът е налице, но е настъпила сърдечна слабост. Затова не трябва да се пречи на който и да е човек да се развива и стреми към постигане на своя идеал. Щом може и щом иска нещо позволено. Все пак той е полезен със своите резултати. Но да се сложи край на комплексите е доста сложен и сериозен проблем, който се корени в нашето детство и да се разбере не е никак проста работа.

Осми март и жените

Международния ден на жената се празнува всяка година на Осми март. Всяка година, когато наближи тази дата аз като студентка-надявам се някой ден бъдеща майка и жена, си задавам един и същи въпрос-дали има някакъв смисъл да се празнува този празник ? Не е ли редно всеки ден за една жена и нейния любим да бъде празник или поне повод или причина за отбелязване на нещичко. Някой път се питам дали този празник има някаква връзка в исторически, културен и политически аспект. Или пък е поне на някоя част от мъжете още един повод за яко напиване. Искам да кажа, че не е ли това още една част от голямата броеница на празниците в България ? Но да се върна на празника ни мили нежни половинки на света, моята майка ми е споменавала, че е възникнал по времето на социализма. На този празник е била отдавана голяма почит и уважение сред висшите ешалони на тогавашната власт, а и сред работническата класа т.е. сред обикновените хора. Преди време са се организирали огромни и пищни тържества в големите заводи, където жената работничка била издигана в култ и са се надпреварвали кой – коя и как да уважи и почете. В този ред на мисли напоследък този празник май се е превърнал повече в празник на колежката, имайки предвид поднасянето на някакъв букет или цвете на работното място. Но само празник на жената ли е, не е ли редно да се уважи и майката ? Тази която е даваща и даряваща първия искрен вик за живот!

Хармонията в нас

Ние сме младите и бъдещи надежди на майка България – студентите. Някои от нас често не въдворяваме около себе си никакъв ред да не говоря за хармония. Всяка работа изисква да има определен порядък. Именно той е условие за много успешно развитие. Редът е вид организация на някакво наше трудово усилие и най- вече съобразено с последователността на всяко действие. Често обяснявам на моите приятели, че около човек ако царува хаос всички негови усилия са обречени на провал или дори се осуетяват. Но редът е нещо повече от ред: той за мен е израз на една вътрешна хармония, която по природа и правило само ние хората имаме тази възможност да я притежаваме. Мисля, че хармонията и редът вървят ръка за ръка, защото те олицетворяват човешкия труд, придава му красота и цялостна завършеност на успеха. Жалко, че някои от нас младите се примиряват с това безредие и хаос около тях и във тях, защото според  мен нищо не е така пагубно, както разхвърляността и неорганизираността. Това е вид анархия, по-лоша от всичко (сещам се за демократичните промени споходили България по-времето на прехода …..но това е друга тема), защото редът е важно условие  за израстване  и извисяване на човека и трудовото усилие. Те са предпоставка за здраве и дълголетие, тъй като незаменимо подпомагат нашето съществуване в усилието ни да се трудим и вървим напред и нагоре. Именно по този начин като си създаваме ред и хармония около нас, като я въдворяваме непрестанно в живота си, той протича доста смислено и пълноценно.