Толкова е неприятно, когато ни проличи, че сме притеснени! А смея да твърдя, че всеки от нас иска да изглежда силен и стабилен, нали? Има обаче едно неприятно нещо, което винаги ни издава, и това е изчервяването.
Много е неприятно да си например на интервю за работа, която смяташ, че наистина би ти паснала и би я вършил с удоволствие, но… Всеки работодател не би останал с добро впечатление, ако през цялото време лицето ти е пламнало в червено, нали? Аз поне не бих, въпреки че до сега не съм била от страната на интервюиращия.
Спомням си като бях малка как ушите ми пламваха всеки път, когато учителят казваше името ми: „Станимира! Какъв е отговорът според теб?“. Не че не можех да отговоря, напротив. Просто не исках да го правя пред целия клас. Това се повтаряше, но в малко по-малка степен и в университета, а днес все още не мога да се отърва за постоянно от хроничното ми изчервяване, въпреки че се боря с него.
Очевидно просто съм по-податлива на изчервяване и ако не друго, то поне стигнах до едно заключение през последните няколко години. Всичко идва от притеснения. Ако не се притеснявам, няма да се изчервя. Ако не се изчервя, ще се чувствам по-комфортно. А ако се чувствам по-комфортно, ще покажа по-добри резултати.
Сега като разсъждавам в тази насока… дали склонността ми към изчервяване не ме е научила да се старая повече, да съм по-сериозна и по-съсредоточена? Може би… но все пак ми се иска да не го правя толкова често.
