Сред китайците съществува едно езотерично учение, свързано с прераждането, в рамките на външното учение от отминалите епохи. То може а се проследи в ученията на древните философи и мъдреци на народа, особено в съчиненията на Лао Дзъ, великият китайски мъдрец и учител.
Лао Дзъ, чието съчинение „Лао Дзъ Дзин“ се е превърнало в класика, според редица източници преподавал прераждането на своя вътрешен кръг от ученици и последователи. Той учел, че съществува един фундаментален принцип, наречен Дао, за който се приема, че е тъждествен с „първичния разум“, чието проявление се нарича Дъ и представлява творческата активност на Вселената. От единството и действието на Дао и Дъ води началото си светът, включително и душата на човека.
Лао Дзъ казва: Да не знаеш, че истинското Аз е безсмъртно означава да бъдеш в печалното състояние на заблуда и поради това да понесеш множество бедствия. Знай, че в човека съществува част, която е фина и духовна и която е небесната част в него.
Колкото и странно да звучи на мнозина от нас, които не сме запознати с тази тема, древните хора, често възприемани като варвари, наистина имали философия от високо ниво, която се сливала в една мистична форма на религия. Интересно, нали?