Незапознатият с темата вероятно очаква да открие, че древните римляни са хора, значително напреднали в областта на философията, религията и духовните размишления, съдейки по всеобхватното въздействие, оказано от тях върху целия тогавашен познат свят. Особено когато човек има предвид връзката на Рим с Древна Гърция, на него ще му се стори, че двата народа навярно са имали много общи философски учения. Но не и в този случай. Въпреки че религиите, практикувани в Рим, напомнят за тези на гърците, от които те са ги взаимствали или наследили, сред римляните не се забелязва почти никаква оригинална мисъл в областта на метафизиката, религията или философията.
Това вероятно се дължи на факта, че цялостната тенденция в Рим била насочена към материалното развитие. Вярно е, че Цицерон произнесъл думи, които говорят за вяра в безсмъртието. Плиний Млади е оставил съчинения, разкриващи вярата му в реалността на привиденията. Въпреки това е всеизвестно, че постиженията на Римската империя са по-скоро свързани с войната, политиката, архитектурата и инженерството, отколкото с философията.
