Не само майките имат задължения и проблеми в наше време. Според мен бащите би трябвало да бъдат подложени също на задължения и от там идва същия стрес както и при майките. Но все пак въпреки гъвкавия семеен график, който се изготвя в днешно време ни позволява да смесваме домашните и служебните задължения. С навлезлите съвременни технологии, благодарение на които работата може да се извърши и в къщи, бащите все още играят по-скоро „поддържаща мъжка роля” при отглеждането на децата. Пиша това, защото имам приятелка която не смее да каже на своята половинка, че в този съвместен живот наречен венчален брак и той има задължения и отговорности към развитието и възпитанието на тяхните деца. За разлика от този баща много бащи се разкъсват между службата и дома и в крайна сметка не успяват да се справят адекватно и с двете задължения. Голямата дилема е – дали да работя допълнително, за да нося повече пари вкъщи или да помагам повече в отглеждането на детето. Бащите се страхуват, поне според мен че ако не прекарат повече време с детето си, то ще ги замени в съзнанието си с образа на някой друг любим човек – това за мен е доста фатално и пагубно за самото дете и неговите родители. Колко от нас са си казвали: бих искал да виждам баща си по-често, той все работи. Знам, че го прави заради нас, но предпочитам присъствието му пред всички материални облаги, които ни носи работата му.
Месец: юни 2012
За жените и професиите
Днес искам да споделя моето мнение за нас жените и обществото.
Няма никакво съмнение, че обществените промени, настъпили през последните уж демократични години оказаха влияние на жените. Незнам за добро или лошо, но ние жените или поне бъдещите такива, гледат на живота си по различен начин и вижадат съвсем различни и нови перспективи на своето развитие. Докато в миналато се считаше, че за една жена е достатъчно да бъде съпруга и майка, днес не е така. Днес обществото като цяло напълно промени виждането си за потенциалното място на жената в нашия свят на демократизъм и непрекъснато развитие.
Това поне за мен означава, че нашите сегашни възможности са много по-големи във всяко едно отношение. Прекрасно е, че в повечето професии все по-често и плавно навлизат все повече представителки на нежния пол, че изискванията все повече се уеднаквяват и за двата пола. Лошото е обаче, че нашето общество очаква от нас жените да бъдем професионалисти и в същото време да се грижим за цялото семейство, и най-вече добре за децата си. Трябва да има според мен една голяма граница на обществените очаквания към една жена. В крайна сметка нали макар и жени все пак сме хора. Споделям известните си съмнения, че нещо в тази посока ще се промени. Защото от дълги години за някои от мъжете жената е тази която върти къщата, гледа децата и т.н.