Как според вас би изглеждало бъдещето? Дали то ще е свързано с разруха, дали с масово застрояване, дали с нови грандиозни монументи – символи на икономическия прогрес, или пък ще се върнем към здравословния начин на живот.
В много списания, книги и филми различни творци се опитват да скицират бъдещето. Какво ни очаква след 100 години е наистина трудно да се каже, но следвайки по логически път накъде сме се запътили, то това би било сравнително лесно предвидимо. Така в много романи и научни статии различни автори предвиждат замърсяване на природата, градове под куполи, разрушени от война сгради… изобщо една не много приветлива антиутопична картина.
Други обаче смело чертаят в много красиви краски. Представят си как технологиите бележат само за около 40 години много голям напредък, как градовете започват да израстват повече на височина, отколкото на ширина, как хората мислят по екосъобразно и резултатите са налице: енергията се черпи от слънцето, колите са без гориво, инцидентите се избягват като вместо магистрали вече има летящи автомобили и при рискова ситуация просто можеш да смениш курса без опасност да се блъснеш някъде и да запазиш живот.
Лично смятам, че и в двата типа идеи има логика. Но никой не знае какво ще се случи утре. Лично аз предпочитам да си представям бъдещето като едно по-добро време за живеене – с по-малко стрес, с повече мисъл за природата и повече внимание към отношенията между хората, отколкото меркантилните прояви на отделния човек. Бих желала да видя как няма страдащи от глад деца и как всяко семейство може да си позволи да заведе децата си на училище. Представям си да се преодолее тази граница и понятието Трети свят да остане в историята.
Ето, че пролетта дойде и времето се затопли. Така зажадняла за хубаво, и слънчево време, едва дочаках да излезна на разходка сред природата с приятели. След дългата и тежка, студена зима чувството е толкова приятно, че все едно досега човек е бил вързан. Когато чуеш как птичките пеят своята песен и видиш хората излезли навън с децата си усещаш, че духа на настроението е приповдигнат. След обиколката из парка, аз се почувствах много отпочинала и заредена с енергия. Едва ли има човек, който не харасва топло време в съчетание с пеещи птички, разцъфнали дръвчета и прегърнати влюбени двойки. Разбира се и приятните мигове с приятелите ми бяха допълнителен положителен заряд за душата ми и повдигнаха тонуса на моя ден. Тази разходка за мен разкрива малка част от приятните мигове, които ни очакват през лятото. Сега с нетърпение очаквам да се затопли времето окончателно и да открием летния сезон. Лятото е пълно с енергия, с усмихнати хора и е времето в което се изживяват незабравими мигове, поне за мен. България е място, в което има много красиви места, на който когато стъпя ме карат да се чувствам горда и истински щастлива българка. Разбира се, няма да пропусна и морето тази година, смятам да си подаря едно вълнуващо преживяване, за което ще Ви разкажа понататък.