Баловете вече минаха, на абитуриентите им остават хубавите спомени от вечерта, песни, танци, но от тук нататък започва трудната част. Започват изпити, учене, работа, самостоятелност. Колкот и да е привлекателна тази част, тя крие и много трудности.
Спомням си дните, когато аз завърших учиище. Е, не че бяха толкова отдавна, но годините се изнизват толкова бързо, че сякаш беше преди цели 100 години. Та, когато аз завършвах бях много развълнувана, казах си че сега започва истинския живот, не останах да уча в своя роден град, заминах далеч от мама и татко. Всъщност, почти веднага след бала се захванах сериозно с ученето, искаше ми се да ме приемат в университета още от първо класиране, така и стана. След като минах всички изпитни сесии и стресове покрай това, когато вече най-накрая се успокоих и ме бяха приели, започнах да работя, исках да се науча да съм независима, не е същото, защото все още живеех при родителите си, но все пак беше някакво начало. След това, започна учебната година, мислихме си, че ще мине само по купони и веселие, от части първата година си беше по-лека, но да живееш с още хора, да споделяте малка кутийка, всеки със своите привички и възпитание, постоянните музики от съседните стаи, имаше си своя чар, но и не беше никак лесно. Парите са ограничени и трябва да направиш така, че да ти останат и за пътни до вкъщи. Но това все още не беше нищо. Втората година започнах успоредно с ученето и работа, за да мога да имам по-добър стандарт на живот и в същото време да не натоварвам родителите си с грижи за мен. Е, стандарт за по-добър живот нямаше, парите все не стигат, а в комбинация и със здраво учене, нямаше нито купони, нито веселие, а упорит труд. Честно казано не съжалявам за избора си, ако мога да върна времето назад, отново бих постъпила така, само може би една малка разлика, щях да се насоча към нещо свързано със специалността ми. Много от сегашнте ми колеги са по-малки от мен и веднага са успели да си намерят работа по специалността, което те в момента сигурно не осъзнават, но това е огромен късмет. Така, че не се колебайте, използвайте всяка възможност за реализация, защото е много тъжно, когато видиш млади и кадърни българи да се редят на опашка на Терминал 2 . А тук също може да се живее спокойно. Да, няма да взимаш много пари, но си си в родината, ще успяваш да преживяваш. Тъжно е че казвам „преживяваш“, но за съжаление при младите се получава именно това.
Не губете надежда, не губете кураж, учете и ще сполучите. Не всичко е купони и забавление. Има трудни моменти, но живота е това- възходи и падения, важното е да знаеш как да падаш и как да се изправяш.