В обществото ни е залегнало социалното стереотипно разбиране, че мъжете и жените от професии като медицина и право е добре да си търсят половинка със същото поприще. Защо, питам аз? Мнозина твърдят, че в толкова напрегнати професии с безкрайно плаващо работно време е необходим партньор, който да разбира нуждите на другия. Някого, с когото да споделят при проблем, да разбира деформирания от спецификата на работното място хумор, реч, начин на мислене. Това са много интелигентни хора, които обвързват живота си с книгата, с постоянното четене, с постоянна ангажираност. Мнозина не могат да разберат амбицията им за професионален растеж. Мисля, че има резон в твърдението. Моят въпрос обаче е – не ограничава ли това мирогледа на двойката. Според мен – да. Определено при брак с партньор в същата професия съревнованието е неминуемо и общуването ограничено в рамките на средата.
Аз мисля, че хората са различни. Любовта не е чувство, на което можеш да заповядваш и насочваш. Не толерирам браковете по професия, тъй като те ограничават развитието на отделната личност. Мнозина подобни двойки срещат трудности да комуникират с хора от различна сфера. Трудно провеждат разговор с инженери, архитекти, особено с артисти, литератори и музиканти.
Браковете по професия задават цялостна линия в семейството. Често такива родители настояват децата им да вървят по стъпките им. Налагат образец за начин на живот, на работа, на брак. Ако желанието им се сбъдне, добре, но ако детето има интереси в друга област се получава конфликт.
На последно място мисля, че стереотипите създават обществени предразсъдъци. Ако писателка се влюби в адвокат от семейство на адвокати е малко вероятно близките на мъжа да одобрят тази връзка. Борбата между наложеното с години мислене в съзнанието на адвоката и сърдечните му трепети ще разбият отношенията между двамата. А истинската любов каца веднъж на рамото. Чувствата не трябва да се превръщат в обществена разменна монета. Живеем в 21 век, когато би трябвало браковете по сметка и интерес да са отживелица.
Бракът е съюз между двама, които са готови да се подкрепят и грижат един за друг в болест и здраве, в богатство и бедност… Поне на теория.
